Кюстендилски свободен форум

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Кюстендилски свободен форум

Сайт за приятно изкарване на свободното време

ТОЧНО ВРЕМЕ:

Latest topics

» Честит рожден ден Бате!
ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Icon_minitimeСря 28 Яну 2015, 03:34 by bimba

» ЧРД bimba
ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Icon_minitimeСъб 15 Мар 2014, 21:54 by Admin

» ФОРУМА НАВЪРШИ 5 ГОДИНКИ
ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Icon_minitimeПет 14 Мар 2014, 03:50 by Никели

» ВЕСЕЛА КОЛЕДА
ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Icon_minitimeСря 25 Дек 2013, 18:43 by Admin

» НОВА ГОДИНА
ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Icon_minitimeНед 22 Дек 2013, 19:00 by Admin

» Хранене за здраве
ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Icon_minitimeСря 27 Ное 2013, 20:31 by Admin

» ЗДРАВЕ
ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Icon_minitimeСря 27 Ное 2013, 19:08 by Admin

» ПРИКАЗКИ
ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Icon_minitimeСря 27 Ное 2013, 19:01 by Admin

» Вицове
ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Icon_minitimeСря 27 Ное 2013, 18:58 by Admin

» Музиката на моята младост
ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Icon_minitimeСря 27 Ное 2013, 18:51 by Admin

Кой е онлайн?

Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости

Нула


[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 230, на Сря 04 Май 2011, 10:47

ЧАТ

http://xat.com/Kyustendil Изображение, размещенное на servimg.com

Create your own banner at mybannermaker.com!

Март 2024

ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Календар Календар

КИРИЛИЗАТОР

http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php

ИНФОРМАЦИЯ И РЕКЛАМА

http://knnews.bg/

Listen Serbia Radio Ljubav - 96.6 FM Radio Online

Radio FOKUS Bitola Macedonia Makedonija ( makedonska narodna folk muzika ) at RadioForest.net http://www.radio-fokus.com/

http://worldtv.com/kyustendil_tv/

http://selindger.blogspot.com/

http://www.za-tebe.com/

3 posters

    ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА

    valeria
    valeria
    Moderator
    Moderator


    Брой мнения : 179
    Points : 285
    Reputation : 11
    Join date : 09.05.2009
    Age : 63

    ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Empty ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА

    Писане by valeria Съб 25 Сеп 2010, 19:14

    Ако Бог наистина е добър, защо има Зло?



    Един професор по философия се изправил пред класа си и попитал:

    - Вярвате ли, че Бог е добър?

    - Да! - отговорили студентите.

    - Вярвате ли, че Бог е създател на всичко?

    - Да!

    - Тогава как може един добър Бог да създаде и злото? Злото съществува и е част от нашето ежедневие. Значи Бог е лицемер и изобщо не е този, за когото се представя и го мислите.

    Тогава един студент по физика вдигнал ръка и казал:

    - Професоре, може ли да ви питам нещо?

    - Да! - отговорил той

    - Според вас, тъмнината съществува ли?

    - Разбира се! - отвърнал професора

    - Грешите! Съществува само светлината. А тъмнина е дума, която сме измислили, за да опишем моментите, в които няма светлина. Ние можем да измерим скорост и интензитет на светлината, но не и на тъмнината. Защото тя е просто описание на липсата на светлината.

    Студентът продължил:

    - Мислите ли, че студеното съществува?

    - Разбира се! - отговорил пак професорът, но този път с нотка на несигурност в гласа.

    - Отново грешите! Съществува топлината. "Студено" е дума, която използваме, когато искаме да опишем липсата на топлина. Можем да измерим топлината, но не можем да измерим "студеното".

    И като заключение студентът казал:

    - По същия начин злото е просто дума, която описва липсата на Бог в нашия живот. Той ни е дал свободна воля и може да действа само там, където са го поканили. Ако ние сме изхвърлили Бог от обществото си и сме го игнорирали тотално, превръщайки го в една мъртва традиция, тогава не можем да го виним за злото, което ние причиняваме.

    След този коментар професорът не намерил какво да каже. А името на студента било... Алберт АЙНЩАЙН!




    I love you


    Последната промяна е направена от valeria на Съб 25 Сеп 2010, 20:06; мнението е било променяно общо 1 път
    valeria
    valeria
    Moderator
    Moderator


    Брой мнения : 179
    Points : 285
    Reputation : 11
    Join date : 09.05.2009
    Age : 63

    ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Empty Re: ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА

    Писане by valeria Съб 25 Сеп 2010, 20:04


    ПОГЛЕДЪТ НА ВЛЮБЕНИЯ-ХОРХЕ БУКАЙ


    - Струва ми се, че родителите ми са остарели и умът им вече не е така бистър.
    - А на мен ми се струва, че гледаш на тях от друга гледна точка.
    - Но какво общо има това? "Фактът си е факт ", както ти казваш.
    - Ще ти разкажа...

    ~ . ~ . ~

    Царят бил влюбен в Сабрина, жена от простолюдието, която направил своя последна съпруга.
    Един следобед, когато царят бил на лов, пристигнал пратеник и съобщил, че майката на Сабрина е болна. И макар да било забранено да се ползва личната каляска на царя - нарушение, което можело да и коства главата, - Сабрина се качила в нея и се отправила към майка си.

    Като се върнал от лов, царят бил осведомен за станалото.
    - Нали е прекрасна? - рекъл той. - Това е истинска синовна обич. Не се е поколебала да рискува живота си, за да бъде до майка си. Прекрасна е!

    Друг път, когато Сабрина седяла в градината на двореца и ядяла плодове, се появил царят. Принцесата го поздравила и после отхапала последната праскова в кошницата.
    - Изглеждат хубави!- рекъл царят.
    - Хубави са - отвърнала принцесата. И като протегнала ръка, подала на своя любим последната праскова.
    - Колко ме обича! - споменал по-късно царят. - Сама се отказа от удоволствието, за да ми даде последната праскова от кошницата. Не е ли чудесна?

    Минали няколко години и кой знае защо, любовта и страстта в сърцето на царя охладнели. Седейки до най-добрия си приятел, той му казал:
    - Никога не се е държала като царица. Нима не наруши забраната и не се качи в каляската ми? И освен това помня, че веднъж ми даде нахапан плод...

    ~ . ~ . ~

    - Истината винаги е една. Факта си е факт. Но както в приказката, човек може да тълкува дадена случка и така, и иначе. "Внимавай как я възприемаш", казваше мъдрият Бадуин.

    Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!

    ~ . ~ . ~

    Хорхе Букай I love you
    bimba
    bimba
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 294
    Points : 421
    Reputation : 4
    Join date : 30.11.2009
    Age : 51
    Местожителство : Казанлък

    ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Empty Re: ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА

    Писане by bimba Пон 27 Сеп 2010, 21:03

    valeria написа:

    ...Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!

    ~ . ~ . ~

    Хорхе Букай I love you

    Така е Вал, защото той искал да вярва в това.

    Искал е да мисли, че е вярно. Ние вярваме в няко лъжи по много причини, но най-вече защото искае да вярвае в тях.


    Човек попада най-лесно в капана на лъжата, когато тя отговаря на желанията му.
    Невероятен е Вал, този Хорке Букай! Cool




    Последната промяна е направена от bimba на Вто 28 Сеп 2010, 02:05; мнението е било променяно общо 1 път
    Ametys
    Ametys
    PRO
    PRO


    Брой мнения : 250
    Points : 286
    Reputation : 4
    Join date : 03.08.2009
    Age : 56
    Местожителство : Айтос

    ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Empty Re: ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА

    Писане by Ametys Вто 28 Сеп 2010, 01:13

    А според мен всеки вярва в това което му е изгодно и си мисли че е най-правилно Shocked
    valeria
    valeria
    Moderator
    Moderator


    Брой мнения : 179
    Points : 285
    Reputation : 11
    Join date : 09.05.2009
    Age : 63

    ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Empty Re: ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА

    Писане by valeria Чет 30 Сеп 2010, 00:16


    ТЪРСАЧЪТ-ХОРХЕ БУКАЙ

    Из "Приказки за размисъл"

    Това е историята на един човек, когото бих определил като търсач...
    Търсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира. Не е и някой, който непременно знае какво търси. Просто е човек, чийто живот представлява търсене.

    Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил.

    След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни. Бронзова портичка го приканвала да влезе.

    Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място. Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата.

    Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай. Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните:
    Абдул Тарег, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни

    Малко се разстроил, като видял, че камъкът не бил просто камък: бил надгробна плоча. Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете. Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис. Приближил се и прочел:
    Ямир Калиб, живял 5 години, 8 месеца и 3 седмици

    Търсачът се почувствал ужасно разстроен. Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една, започнал да чете плочите. Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника. Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавала единайсет години... Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал. Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил. Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.

    - Не, не плача за близък - казал търсачът. - Какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви дeца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?

    Старецът се усмихнал и казал:
    - Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си. И всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея: В ляво - това, което го е зарадвало. В дясно - колко време е продължила радостта.
    Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?...
    След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица?
    Бременността и раждането на първото дете?...
    А женитбите на приятелите?
    А най-мечтаното пътуване?
    А срещата с брата, който си идва от далечна страна?
    Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни? Така в тетрадката записваме всеки момент на радост... Всеки момент.

    Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му. Защото това според нас е единственото и истинско живяно време...

    ~ . ~ . ~
    I love you



    Чудесно е! Приятели, огледайте се. има толкова много неща, които да ни радват...дори за секунди...като погледа към летяща пеперуда...,като раждане, любов, приятелство...нека изпълним своите тетрадки с красиви мигове... I love you
    bimba
    bimba
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 294
    Points : 421
    Reputation : 4
    Join date : 30.11.2009
    Age : 51
    Местожителство : Казанлък

    ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Empty Крилете са, за да летиш

    Писане by bimba Нед 17 Окт 2010, 21:08

    КРИЛЕТЕ СА, ЗА ДА ЛЕТИШ

    Този ден Хорхе ме чакаше с готова приказка.

    Когато синът пораснал,бащата му рекъл:
    - Сине, не всички се раждаме с криле. Вярно е, че не си длъжен да летиш, но мисля,че ще е жалко само да ходиш, щом добрият Господ ти е дал криле.
    - Но аз не знам да летя – отвърнал синът.
    - Така е… - казал бащата.
    И като вървели, стигнали до ръба на планинската пропаст.
    - Виждаш ли, сине? Това е пропаст. Като ти се прииска да летиш, ела тука, поеми си дъх, подскочи и като си разпериш криле, ще полетиш.
    Синът се поколебал.
    - Ами ако падна?
    - И да паднеш, няма да се пребиеш. Само ще се поожулиш и ще станеш по-силен за следващия опит – отвърнал бащата.
    Синът отишъл в селото да се види с приятелите си, с другарите си, с които вървял рамо до рамо в живота.
    Най-тесногръдите му рекли:
    - Да не си луд? За какво ти е? Баща ти нещо е откачил…Защо ти е да летиш? Зарежи тези глупости! На кого му е притрябвало да лети?
    Най-добрите приятели го посъветвали:
    - Ами ако е вярно? Не е ли опасно? Защо не започнеш постепенно? Опитай да се хвърлиш от някой стълба или дърво. Но… от върха?
    Момъкът послушал съвета на тези, които го обичали. Покатерил се на едно дърво и като набрал кураж, скочил. Разперил криле, размахал ги с всички сили във въздуха, но за съжаление, паднал на земята.
    С голяма цицина на челото отишъл при баща си.
    - Ти ме излъга! Не мога да летя. Опитах и виж как се ударих! Не съм като теб. Моите криле са само за красота.
    - Сине – отвърнал му бащата. – за да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле. То е като да скочиш с парашут: нужна е височина.
    За да полетиш, трябва да си готов да рискуваш.
    Ако не искасш, може би е по-добре да се примириш завинаги и да продължиш да ходиш.


    ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Ckpflightsl2


    Хорхе Букай
    bimba
    bimba
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 294
    Points : 421
    Reputation : 4
    Join date : 30.11.2009
    Age : 51
    Местожителство : Казанлък

    ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Empty ИСТИНСКАТА СТОЙНОСТ НА ПРЪСТЕНА

    Писане by bimba Сря 01 Дек 2010, 18:59

    Всеки има нужда от оценката и признанието на околните. Някой може би
    знаят теорията на Маслоу* за нарастващите нужди.Изпитваме небходимост от
    внимание и уважение за да можем по-добре да изградим собственото си
    самоуважение.Ето ви една историйка на тази тема.



    ИСТИНСКАТА СТОЙНОСТ НА ПРЪСТЕНА

    ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА 4427

    - Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание
    за нищо. Казват ми , че за нищо не ме бива, че нищи не върша като хората,
    че съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя , че да ме
    ценят повече?
    Без да го поглежда, учителят му рекъл:
    - Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна защото трябва да реше един
    личен въпрос. Може би след това...- И след кратка пауза добавил: - Но ако
    склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бурзо с него и после може и да ти
    помогна.
    - О... колко се радвам, учителю – измънкал момъкът, разбирайки, че отново
    го подценяват и пренебрегват.
    - Добре – продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка
    и като го подал на момчето, му рекъл: - Яхни коня, който е навън, и иди на
    пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай
    се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш на по-малко от
    една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо със жълтицата.
    Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да
    предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес,
    докато не споменял цената, която иска.
    Отворил ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му
    обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че
    една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смили над
    него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не
    скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал.
    Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били
    повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при
    учителя.
    Колко би искал момъка да има една златна монета и да я даде на учителя, за
    да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне.
    Влязъл при стареца.
    - Учителю – рекъл, - съжалявам. Това , което ми заръча, е невъзможно.
    Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че мога да
    заблудя някого за истинската стойност на пръстена.
    - Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат, отвърнал
    учителят. – Първо трябва да узнаем истинската стйност на пръстена. Яхай пак
    коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че
    искаш да го продадеш, и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти
    предложи, не го продавай, върни се тук.
    Момъкът отново яхнал коня.
    Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го
    под лупа, предеглил го и после казал на момчето:
    - Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога
    да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него.
    - Петдесет и осем монети ли? – възкликнал момъкът.
    - Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към
    седемдесет монети, но ако го продава спешно...
    Момъкът се развълнувал и препуснал кум дома на учителя да му каже
    новината.
    - Седни - рекъл му той като го изслушал. – Ти си акто този пръстен: рядък
    и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския
    познавач. Защо си тъгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?
    И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.



    *Ейбрахам Маслоу (1908-1970г.), американски психолог от руски произход,
    дефинирал теорията за мотовацията и личността и йерархията на човешките
    потребности. – Б.пр



    Sponsored content


    ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА Empty Re: ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Чет 28 Мар 2024, 18:02