Кюстендилски свободен форум

Сайт за приятно изкарване на свободното време

ТОЧНО ВРЕМЕ:

Latest topics

» Честит рожден ден Бате!
Сря 28 Яну 2015, 03:34 by bimba

» ЧРД bimba
Съб 15 Мар 2014, 21:54 by Admin

» ФОРУМА НАВЪРШИ 5 ГОДИНКИ
Пет 14 Мар 2014, 03:50 by Никели

» ВЕСЕЛА КОЛЕДА
Сря 25 Дек 2013, 18:43 by Admin

» НОВА ГОДИНА
Нед 22 Дек 2013, 19:00 by Admin

» Хранене за здраве
Сря 27 Ное 2013, 20:31 by Admin

» ЗДРАВЕ
Сря 27 Ное 2013, 19:08 by Admin

» ПРИКАЗКИ
Сря 27 Ное 2013, 19:01 by Admin

» Вицове
Сря 27 Ное 2013, 18:58 by Admin

» Музиката на моята младост
Сря 27 Ное 2013, 18:51 by Admin

Кой е онлайн?

Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула


[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 230, на Сря 04 Май 2011, 10:47

ЧАТ

http://xat.com/Kyustendil Изображение, размещенное на servimg.com

Create your own banner at mybannermaker.com!

Ноември 2017

ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   

Calendar Calendar

КИРИЛИЗАТОР

http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php

ИНФОРМАЦИЯ И РЕКЛАМА

http://knnews.bg/

Listen Serbia Radio Ljubav - 96.6 FM Radio Online

Radio FOKUS Bitola Macedonia Makedonija ( makedonska narodna folk muzika ) at RadioForest.net http://www.radio-fokus.com/

http://worldtv.com/kyustendil_tv/

http://selindger.blogspot.com/

http://www.za-tebe.com/

    ТЪЖНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА

    Share
    avatar
    valeria
    Moderator
    Moderator

    Брой мнения : 179
    Points : 285
    Reputation : 11
    Join date : 09.05.2009
    Age : 57

    ТЪЖНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА

    Писане by valeria on Чет 30 Сеп 2010, 00:35

    ЛЕГЕНДА ЗА РОЗАТА И РОЗОВАТА ДОЛИНА

    Живял в Персия богат шах. Жена му починала и останала прелестната им дъщеря, която била всичко за шаха - радост и утеха, надежда и упора. Нейно любимо занятие било отглеждането на рози. В градината на шаха растели розови храсти от всички краища на света. Те изпълвали с аромат цялото пространство около дома и прогонвали тъгата, когато бащата отсъствал от двореца, зает със своите държавни дела или със сражения, които водел с многобройните си врагове.

    Веднъж, завръщайки се от победоносна война, довел много пленници. Поискал да увековечи победата си и решил да построи джамия толкова висока, че от нейното минаре да се обхване с поглед цялото пространство на розовата градина. Обещал на майстора, който се справи с амбициозната задача за три дни, да го възнагради богато и да изпълни три негови желания. Не се ли справи обаче - да го накаже.

    Шахът бил много строг съдник и майсторите не се решавали да се заловят с трудното дело. Само един българин - изкусен строител в славянската си родина склонил да опита късмета си.

    Започнал да изгражда темелите на джамията, но с всеки поставен основен камък усещал, че силите му намаляват и в отчаянието си виждал призрака на смъртта. Все пак не се отпуснал - през първия ден издигнал стените толкова високо, че до него достигнал благоуханният аромат на розите. Вдъхнал дълбоко и това го изпълнило с неподозирана сила. А когато на втория ден видял и девойката сред разцъфналите рози и чул песента й, вече не се съмнявал, че трябва да преодолее умората си и да победи. На третия ден джамията била готова и от нейното минаре се виждала цялата прелест на розовата градина. Но момъкът търсел очите на девойката, която му вдъхнала сили. Те говорели повече от това, което могат да кажат устата.

    Шахът бил много доволен и попитал майстора кои са трите му желания.
    - Първото - рекъл твърдо чернокосият българин - е да освободиш моите пленени сънародници.
    - Да бъде! - отвърнал шахът и наредил тозчас да ги пуснат на свобода.

    - Второто ми желание е да раздадеш толкова пари на сиромасите, колкото струва строителството на тази джамия.
    - И това може - казал шахът и бил готов цялата хазна да изпразни, но да задоволи желанието на изкусния майстор.

    - А третото ми желание - вече по-нерешително и със стеснение заявил момъкът - е да ми дадеш за невеста момичето, което съзрях между розовите храсти в градината...
    - Това не! Само това не! - извикал шахът, защото тази девойка била единствената му възлюблена дъщеря. - Хвърлете го в тъмница и го бийте, докато забрави това свое трето желание! - заповядал разгневеният баща.

    Волята на шаха се изпълнявала безпрекословно. За всички подчинени тя била закон, но не и за дъщеря му. Не че била разглезена или непокорна. Тя просто била влюбена. За първи път и много силно.

    Вечерта тя тайно се промъкнала в тъмницата, отворила портите й и заедно с любимия човек побягнала далеко, далеко към слънчевата родина на избраника си. Пътят им минавал през пустиня - препятствие, което не било по силите на нежната девойка. Почувствала безсилието си, тя помолила напетия българин да вземе розовия храст, който отнесла от градината си и да го занесе в своята страна. Напразно момъкът я молел да не го изоставя. Носел я на ръце, галел косите й, целувал ръцете й, но не могъл да я спаси от ледената целувка на смъртта. После плакал така искрено и жално, че розата се разлистила, за да прогони мъката, а нейните разцъфнали пъпки подканяли момъка да бърза и да я посади в своя роден край, като го превърне в розова градина.

    Така и станало. Между Стара планина и Средна гора момъкът засадил розата, а тя изпълнила цялото пространство на долината. Нарекли я Розовата долина. Там и по цялата страна розата цъфти, прекрасно благоухае и гони скръбта, а с красотата си радва влюбените.

    Сутрин рано по цветчетата и листенцата на розата се появяват капки роса. Не, това не е роса, това са капките сълзи на двамата влюбени, които не могли да живеят под мирното небе на слънчева България и край приказните заливи на Черно море...
    I love you
    avatar
    Admin
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 1127
    Points : 1808
    Reputation : 8
    Join date : 14.03.2009
    Age : 57
    Местожителство : Кюстендил, България

    Re: ТЪЖНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА

    Писане by Admin on Сря 17 Апр 2013, 02:59



    Какво е да си майка?

    Ти - си на 1 година...
    Тя - те храни, къпе, облича...
    А ти й се отблагодари,
    като плачеш по цели нощи и не я оставяш да поспи...

    Ти - си на 2 години...
    Тя - те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...
    А ти й се отблагодари,
    като побягваш всеки път от стаята, щом тя те повика...

    Ти - си на 3 години...
    Тя - приготви с огромно старание най-вкусните храни за теб...
    А ти й се отблагодари,
    като тайно изсипваш под масата онова, което е в чинията ти...

    Ти - си на 4 години...
    Тя - постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да пишеш и рисуваш...
    А ти й се отблагодари,
    като оцвети и надраска всичките стени вкъщи...

    Ти - си на 5 години...
    Тя - те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...
    А ти й се отблагодари,
    като нагази още в първата локва, която ти попадна и се омаза цялата с кал...

    Ти - си на 6 години...
    Тя - всеки ден идва заедно с теб до училище...
    А ти й се отблагодари,
    като плачеш и крещиш ”Не искам да ходяяя...” по целия път до там...

    Ти - си на 7 години...
    Тя - ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...
    А ти й се отблагодари,
    като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...

    Ти - си на 9 години...
    Тя - ти нае за теб най-добрият учител по пиано...
    А ти й се отблагодари,,
    като не учи нотите нито ден...

    Ти - си на 10 години...
    Тя - те кара с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...
    А ти й се отблагодари,
    като всеки път скачаш от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...

    Ти - си на 11 години...
    Тя - заведе теб и твоята приятелка на кино...
    А ти й се отблагодари,
    като й каза: ”Ти седни на друго място, не тук до нас!”...

    Ти - си на 12 години...
    Тя - не иска да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...
    А ти й се отблагодари,
    като ги пускаш винаги, когато нея я няма вкъщи...

    Ти - си на 15 години...
    Тя - те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...
    А ти й се отблагодари,
    като не й написа нито ред и дори една картичка не й изпрати от там...

    Ти - си на 17 години...
    Тя - ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...
    А ти й се отблагодари,
    като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...

    Ти - си на 19 години...
    Тя - пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...
    А ти й се отблагодари,
    като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...

    Ти - си на 21 години...
    Тя - се опитва да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...
    А ти й се отблагодари,
    като й каза: ”Аз няма да бъда като теб!”...

    Ти - си на 22 години...
    Тя - с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...
    А ти й се отблагодари,
    като й поиска пари за обиколка на Европа...

    Ти - си на 24 години...
    Тя - поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...
    А ти й се отблагодари,
    като й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...

    Ти - си на 25 години...
    Тя - плати всичките разходи по сватбата ти, толкова е развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...
    А ти й се отблагодари,
    като се пренесе да живееш на другия край на света...

    Ти - си на 30 години...
    Тя - се иска да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...
    А ти й се отблагодари,
    като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...

    Ти - си на 40 години...
    Тя - ти се обади, за да ти напомни рождения ден на близък роднина...
    А ти й се отблагодари,
    като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...

    Ти - си на 50 години...
    Тя - се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.
    А ти й се отблагодари,
    като й каза, че на стари години хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...

    И един ден ТЯ... си отива от ТЕБ...
    В този миг всичко, което до тогава ти се е искало да направиш за нея, но не си намерила време или начин да го сториш, изведнъж се стоварва върху теб като мълния! И силна, пареща болка раздира сърцето ти...

    Затова, ако Тя все още е до Теб,
    сега я обичай по-силно от всякога! И направи така, че Тя да го почувства! Защото Тя го заслужава, повече от всеки друг човек в живота ти!!!
    Тя - твоята Майка!..


    _________________

      В момента е: Пон 20 Ное 2017, 23:29