Кюстендилски свободен форум

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Кюстендилски свободен форум

Сайт за приятно изкарване на свободното време

ТОЧНО ВРЕМЕ:

Latest topics

» Честит рожден ден Бате!
Лични истории Icon_minitimeСря 28 Яну 2015, 03:34 by bimba

» ЧРД bimba
Лични истории Icon_minitimeСъб 15 Мар 2014, 21:54 by Admin

» ФОРУМА НАВЪРШИ 5 ГОДИНКИ
Лични истории Icon_minitimeПет 14 Мар 2014, 03:50 by Никели

» ВЕСЕЛА КОЛЕДА
Лични истории Icon_minitimeСря 25 Дек 2013, 18:43 by Admin

» НОВА ГОДИНА
Лични истории Icon_minitimeНед 22 Дек 2013, 19:00 by Admin

» Хранене за здраве
Лични истории Icon_minitimeСря 27 Ное 2013, 20:31 by Admin

» ЗДРАВЕ
Лични истории Icon_minitimeСря 27 Ное 2013, 19:08 by Admin

» ПРИКАЗКИ
Лични истории Icon_minitimeСря 27 Ное 2013, 19:01 by Admin

» Вицове
Лични истории Icon_minitimeСря 27 Ное 2013, 18:58 by Admin

» Музиката на моята младост
Лични истории Icon_minitimeСря 27 Ное 2013, 18:51 by Admin

Кой е онлайн?

Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула


[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 230, на Сря 04 Май 2011, 10:47

ЧАТ

http://xat.com/Kyustendil Изображение, размещенное на servimg.com

Create your own banner at mybannermaker.com!

Март 2024

ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Календар Календар

КИРИЛИЗАТОР

http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php

ИНФОРМАЦИЯ И РЕКЛАМА

http://knnews.bg/

Listen Serbia Radio Ljubav - 96.6 FM Radio Online

Radio FOKUS Bitola Macedonia Makedonija ( makedonska narodna folk muzika ) at RadioForest.net http://www.radio-fokus.com/

http://worldtv.com/kyustendil_tv/

http://selindger.blogspot.com/

http://www.za-tebe.com/

3 posters

    Лични истории

    Admin
    Admin
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 1127
    Points : 1808
    Reputation : 8
    Join date : 14.03.2009
    Age : 64
    Местожителство : Кюстендил, България

    Лични истории Empty Лични истории

    Писане by Admin Нед 14 Юни 2009, 22:49

    Изневерих и тъпкано ми се върна

    Много са жените, които имат или са имали връзка с женен мъж. А когато си на 18, тези мъже ти изглеждат като сбъдната мечта. Сега, след 15 г., си давам сметка, че безплатен обяд няма и всичко на този свят се връща, независимо по какъв начин. Когато бях на 18, се влюбих в женен, който тогава беше 33-годишен. Връзката ни започна постепенно, но впоследствие се превърна в силна и изпепеляваща страст. Той беше всичко онова, за което може да мечтае момиче на моята възраст. Имаше престижна професия, хубава кола и изглеждаше като филмова звезда - с черна коса, сини очи и страхотна фигура. Точно по това време се бяха появили семейните проблеми с жена му и двамата временно живееха разделени. Всъщност този вариант ми се стори идеален, защото така той можеше да ми отделя повече време. Е, имаше една малка подробност, която научих по-късно - съпругата му и майка ми се познаваха доста добре, но това не ми попречи да го обичам. Отношенията ни се развиваха перфектно, аз се чувствах прекрасно и бях готова на всичко за моя любим. Но, както се казва, много хубаво не е на хубаво. Някой ни видял и съобщил на жена му. Тя естествено бързо разбрала коя съм и кои са родителите ми. И една пролетна вечер дойде у дома. Дълго говори с нашите, като последните й думи бяха: „Кажете на дъщеря си да остави съпруга ми на мира!". Помня много добре отговора на баща ми: "Ако дъщеря ми иска да е с него, а той се откаже от нея, нищо няма да излезе от връзката им. Затова е по-добре ти да поговориш с мъжа си". След като тя си тръгна, у дома настана ад. Майка ми изпадна в истерия - как е възможно дъщеря й да има връзка с женен мъж, при това съпруг на нейна позната! Настояваше веднага да скъсаме, ама на секундата. Аз плачех и се кълнях, че се обичаме и за нищо на света не искам да го зарязвам. Накрая татко надделя и каза на мама да ме остави сама да осъзная грешката си. Все някога ще ми дойде акълът. След няколко седмици бях абитуриентка и веднага след бала заминах с него за Слънчев бряг. Там изкарахме една невероятна, направо вълшебна седмица - вечери на свещи, разходки по морския бряг и страхотен секс. Имах чувството, че по-щастлива никога не съм била. Два дни след като се върнахме, той ми се обади и ме покани на вечеря в изискан ресторант. Стана ми толкова приятно, направо летях! Може би затова решението му, че трябва да се разделим, ме обля като студен душ. Каза, че прекалено много ме обича, за да си позволи да съсипе живота ми само на 18 години. На него вече нищо друго не му оставало, освен да се грижи за сина си и да се разбере и сдобри с майка му. А на мен ми предстояли най-хубавите години, затова решил да ми даде свободата от която съм имала нужда Последваха най-трудните месеци в живота ми. Плачех по цели дни, не можех да спя, да ям, да реагирам адекватно. Когато се успокоявах, му звънях по телефона поне да чуя гласа му. Той винаги ми отговаряше, съгласяваше се да се видим и ме изслушваше с внимание и уважение, но за съжаление остана непреклонен в решението си - да се разделим завинаги и да забравим миналото. Аз пък все повече се убеждавах, че вече не бива да обичам толкова силно и истински, защото после много боли и страданията са непосилни за жена като мен. Година и половина по-късно се омъжих за човек, към когото не изпитвах нищо. Съпругът ми имаше доста пари, няколко коли и се държеше мило и внимателно с мен. Това донякъде ме караше да се чувствам добре. Осем месеца след сватбата ми се обади приятелка и ми каза, че видяла съпруга ми с едно момиче в колата. Пошегувах се, че той има много коли и може да не е карал той, а някой негов познат. След няколко дни обаче и други хора ми казаха същото. Нещо ме жегна Почувствах се обидена, наранена, дори предадена и се чудех как да постъпя, какво да предприема, какви думи да му кажа - дали ще е по-добре да поговоря спокойно с него, или да вдигна луд скандал? Веднъж с приятелката ми пиехме кафе в едно заведение, близо до неговата работа. На съседната маса седнаха две момичета. Тя ми посочи едното и каза: Ето, това е тази, която беше със съпруга ти! Заслушах се в разговора им. По-скоро говореше любовницата на моичкия, а другата я слушаше. Девойката се хвалеше, че приятелят й бил семеен, но не обичал жена си. Кълнял й се, че ще бъде само неин и скоро ще заживеят заедно. Станах от масата, приближих се до тяхната и като я погледнах в очите, й казах: „Всичко се връща!". Прибрах се вкъщи, седнах на дивана и се взрях в една точка. Отвътре нещо ме раздираше. Бавно започнах да осъзнавам как се е чувствала съпругата на моя първи любовник. На другия ден подадох молба за развод. Разделихме се по взаимно съгласие. Сега, след толкова години, разбрах едно - независимо дали си любовница или съпруга, винаги има моменти, в които се чувстваш самотна, нещастна и раздвоена. И се питаш защо точно на теб трябва да се случи. Решението е едно - да съумееш да направиш така, че за човека до теб да си и любовница, и съпруга, и всичко онова, което той иска да бъдеш. Само така няма да си помисли за друга! Повярвайте ми, възможно е! Аз го постигнах и най-накрая мога да кажа, че съм една щастлива жена. От сърце го пожелавам и на вас!

    (Писмото участва в конкурса „Жененият любовник - болка или щастие") Т. от П.
    pipilota
    pipilota


    Брой мнения : 37
    Points : 59
    Reputation : 1
    Join date : 14.03.2009
    Age : 43

    Лични истории Empty Re: Лични истории

    Писане by pipilota Пон 15 Юни 2009, 22:48

    Сърцето има своите доводи, които разумът не познава.......затова, да признаеш пред себе си, че в сърцето ти битува мисълта и вниманието към друг човек,е болка или щастие,е въпрос на лично преживяно,почувствано.

    Любовник..тази дума,звучи греховно, подло, а дали е така,дали винаги е така?Възможно ли е ,много,много години,един мъж,зрял мъж,да обича истински една жена,дори ако двамата имат семейства....Дори да не са непрекъснато заедно,споделяйки обикновенна "креватна"история,и през това време,в себе си,той да е запазил тази силна обич,и никога да не е преставал да Я обича,тогава..........може би "жененият любовник",наистина е "болка"...но и крадено щастие...
    Страст ли е,порив на сърцето,нагон........А ако,твърде често,Тя получава доказателства,че зад думите "Обичам те"наистина стои една обич,макар и незаконна.......

    Изборът е жесток,и краен "ГОРЕ УБИЕЦ,ИЛИ ДОЛУ ЖЕРТВА",вярно,с правото,с желанието да запазят семействата си,но и да изживеят с цялата страст,красота,трудност,щастие тази любов....

    Понякога,животът е прекалено щедър.... и два пъти дава любовта... без да пита сърцето,или разумът.

    Знам, че тези въпроси са именно онези Гордиеви възли, които всеки от нас,в стремежа си да бъда праведен и благопристоен, но търсещ ОЩЕ щастие най-трудно разплита.

    Може би ,наистина това което търсиш,не е грях,макар че в библията е казано да не пожелаваме жената/мъжът на ближния. Там още е и вечният въпрос,който Иисус задава на онези,които с камъни замеряли Мария Магдалена,че била блудница"НЕКА ВСЕКИ КОЙТО Е НЕВИНЕН,ПРЪВ ХВЪРЛИ КАМЪК".

    Щастлива съм с човека до мен, който е глава на семейството ми.........но в живота ми на много омъжена жена битува и скритата мисъл за един човек...който повече от десетилетие пази любовта си към мен,нищо ,че също има семейство и е щастлив с него. Думите му избрани от един великолепенсти "Раят е където се намираш ти"....ме приземиха с ужасната си увереност,че Никога не трябва да казваме Никога...

    Нека всеки който издига като параван морала и семейната етика ,си признае,че поне веднъж в сърцето му е тлеел огънят на т.н. забранена любов,че е желал мислено и с душата си,и друга нежност,ласка,че е копнял за нечие присъствие,но по-силен над догмите и общоприетите норми,е убивал този копнеж в зародиш.

    И едва ли от това е ставал по-щастлив,или смислен той и семейният живот. Да,чудесно е да си предан,и всеотдаен,и искам да кажа,че можеш да бъдеш такъв,и да изпиеш до дъно сладко-горчивата чаша на Забранената любов,без да разрушаваш семейството си,ако много държиш точно на това.

    Просто да вземеш този дар,да те обича и друг човек,и да си щастлив в откраднатите мигове с него,като запазиш и другата си любов,и даряваш с нея и щастие и семейната половинка.

    Просто животът няма втора серия,и ако в мислите и сърцето ти живее и друг човек,не го гони,изживей с цялото щастие ,защото щом си го почувствала,значи то ти е дар, а не изпитание за вярност.

    Не е задължително,с т.н."незаконна " половинка,да си давате клетви за вярност и вечност.
    Просто използвайте всеки прекрасен миг,който може да ви донесе незабравими спомени,и да запълни празнините в душата ти.

    Не говоря за секса,само а за необходимостта да се почувстваш обичан и значим. Защото понякога в тези "любовни истории"има страст и емоции,които се случват извън леглото,и са много преди и след него.

    Разказах това,история,с увереността, че написаното тук,със сигурност е преживяно дълбоко,много дълбоко. И много искам,да срещна ответни мнения,от хора,които са изпитали подобна любовна история,и са преминали от "ОСАННА до РАЗПНИ ГО".
    Admin
    Admin
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 1127
    Points : 1808
    Reputation : 8
    Join date : 14.03.2009
    Age : 64
    Местожителство : Кюстендил, България

    Лични истории Empty Re: Лични истории

    Писане by Admin Пон 15 Юни 2009, 22:57

    Любов и много трудности

    Моята история е много дълга.Аз съм на 15 години и родителите ми са разведени.От тогава живота ми се промени, в повечето решения и постъпки сам била сама.Живея само с баща си, а с него не бих могла да споделям всичко. Така беше докато се срещнах момчето, с което сам сега. Една вечер незнам как се случи му писах смс, че го желая и за щастие той ми отговори.И след дълги вечери, в които сме си писали се зароди нещо по различно. Така тръгнахме.Разликата в нас е, че той е мн по-голям от мен[32год.} и това че той е мюсюлманин. Но все пак бях с него и все още сме заедно. Но за да сме още в добри отношения минахме през много трудности. В наачалото никoй не знаеше за нашата връзка, излизахме тайно и аз за първи път се почувствах обичана и разбрана от някого. Но след време всички научиха, включително баща ми и баба ми. Те разбира се бяха против нас и се опитваха да ни разделят, заплашваха с полиция, удряха ме...и т.н. Аз не се отказах от него и продължихме да се виждаме. Той се влюби в мен и започнаха някакви ревниви истории.Започна да ревнува от всичко и дори ме е удрял, но моята любов е много силна и нямах смелостта да сложа край. Търпях нападките от близките си и от негова страна. Имало е моменти, в които съм искала да сложа край на живота си. И така аз заблуждавах себе си и роднините си и ги лъжех, за да се виждам с моя любим. Но нещата станаха много по сериозни. Една вечер избягах от нас заедно със него, баща ми извикал полиция да ме търси и естествено ни откриха. Аз се прибрах вкъщи, с обещанието към любовта на моя живот, че няма да о предам и че никoй няма да застане между нас. И така когато ставаше въпрос аз винаги го защитавах, но той не оценяше това и винаги си търсеше причини да се кара с мен. Никога не ме разбира и мен ме боли от това нещо. На него винаги му е минавало когато се видим и направим един див секс. Но на мен ми омръзна всеки ден е едно и също, а сам напълно безсилна да сложа край, защото не си представям живота без него. Заради него аз станах жертва на любовта.Скарах се с всичките си приятели и вече не общувам с никого.Дори не излизам от вкъщи, за да не се карам с него, но ми омръзна вече.Жертвах живота си и се влюбих в неподходящия човек, а сега незнам как да спра... И това е най- интересното от моята история без подробностите.
    valeria
    valeria
    Moderator
    Moderator


    Брой мнения : 179
    Points : 285
    Reputation : 11
    Join date : 09.05.2009
    Age : 63

    Лични истории Empty Re: Лични истории

    Писане by valeria Съб 11 Юли 2009, 19:26

    Светът не е за двама
    Любовта е несравнимо чувство. Когато човек се влюби и получи същото в замяна, като че ли всичко наоколо губи значение, освен обекта на чувствата му. Любовта заслепява. Всеки от нас, поне веднъж си е припявал песента „Светът е за двама".

    Чувството, че само „аз и ти сме важни“ е познато на мнозина. Когато любовта нахлуе в живота ни, тя мигновено преобръща целия ни свят и ни кара неистово да желаем присъствието, нежността, ласките на любимия. Отношенията с него стават смисъла на живота ни и имаме чувството, че само той ни разбира и държи на нас, само той усеща какво чувстваме и само той може да ни направи щастливи.



    Светът е за двама! Нима?

    Вероятно имате приятели, които след като са намерили точния човек за себе си, сте загубили дирите им. Те са се покрили, спрели са да се обаждат, забравили са за всичко и всички. А може би вие сте в тази позиция. Загърбили сте социалните си контакти и живеете само за времето, когато ще се видите любимия и ще прекарате заедно безценни любовни мигове. Страните от приятелите си, защото нямате време за тях или те са спрели да ви разбират.

    Това е грешка, която много влюбени двойки допускат. Те започват да се чувстват самодостатъчни и околните не са им интересни, сякаш губят от времето им. Намерили са любовта и останалите нямат значение. Приятелите обаче не бива да са само хора на повикване, да забравяме за тях, когато имаме по-вълнуващо занимание и да се сетим, когато вече сме го загубили.

    Защо не е добре да се изолираме, когато се влюбим?

    Преди всичко, защото не сме сами на този свят. Преди да срещнем любовта, сме били заобиколени от хора, които ни обичат, подкрепят, помагат. Когато се влюбим и намерим истински стойностен човек, той ще направи живота ни още по-прекрасен, но не може да замени всичко, което сме имали досега. Дори любовта да замъгли съзнанието ни, трябва да се опитаме да запазим ясна представата за живота и да не загърбваме всичко, което сме градили – приятели, семейство, социални контакти.

    Няма гаранция, че човекът, в когото сме се влюбили, е този, с когото ще бъдем завинаги. Ако заради него, пренебрегнем близките си, ще съжаляваме горчиво, след като осъзнаем, че не си е струвало.

    А дори и да си струва и да сме с любовта на живота си, не е никак справедливо да загърбим всички, които ни обичат. Влюбването не е вечно, то ще премине и ако сме с точния човек, връзката ще продължи с години. След като еуфорията на влюбването отшуми, ще се огледаме и ще осъзнаем, че сме сами. Ако загубим връзката с приятелите си и хората, които обичаме, за да се отдадем на един човек, след време това несъмнено ще рефлектира върху любовта. Ще започнат дразги и неприятности, конфлитки, породени точно от идеализма, с който сме се залъгвали до сега – че „светът е за двама“.

    Приятели са ни обидени или още по-лошо – позабравили са ни. И не защото не са справедливи и не ни разбират, а защото ние сме си мислили, че само нашите емоции са важни. Грешката няма да е тяхна, а наша. Може да я поправим, но по-добре да не я допускаме.

    Как да балансираме между отношенията с партньора и останалия свят?

    Преди всичко с компромиси. Ако близка приятелка ви се обади, че се чувства зле и е преживяла нещо тежко, може да пренебрегнете плановете с любимия, колкото и да са невероятни, за да я подкрепите и бъдете до нея. Когато излизате с компания приятели, не е нужно да стоите вкопчени един в друг, без да обръщате внимание на околните. Може да се нарадвате на любовта си и малко по-късно. Ако сте си правили планове с приятелите за уикенд извън града, не бива да ги проваляте, защото ви е изникнало страхотно романтично предложение от любимия.

    Стига да имате желание, винаги ще успявате да балансирате между любимия и останалите хора, които обичате. Нормално е да има периоди, в които по-малко се виждате с приятелите си и се отчуждавате, но няколко жеста на внимание, веднага ще възстановят отношенията ви. Не бива да превръщаме любовта в егоистично чувство. А да се възползваме от това, че тя ни прави по-добри и сърдечни, зарежда ни с положителна енергия, която може да пренесем и в отношенията с околните.

    Светът определено не е само за двама. Всяка от нас има свой собствен свят, в който трябва да намери място за всички хора, които обича. В противен случай сме обречени на самота.
    Admin
    Admin
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 1127
    Points : 1808
    Reputation : 8
    Join date : 14.03.2009
    Age : 64
    Местожителство : Кюстендил, България

    Лични истории Empty Re: Лични истории

    Писане by Admin Сря 19 Авг 2009, 04:29

    Лесното Кате

    Онзи ден я видях и не можах да я позная, направо ми се сви сърцето. Неизменната къса, черна пола, високи токове, изрязана блуза и два пласта черен молив на очите. 3-4 години по-голяма от мен, но изглеждаха най-малко 10. Похабена, с обсипана с лунички кожа, на места започнала да увисва, с тези дрехи изглеждаше най-малкото нелепо. От дете помня Лесното Кате. Фенка на Мадона, дори имитираше бенката и, руса разбира се..и наистина приличаше на нея. Беше сладка, хубава и лъчезарна-винаги засмяна. И на минус 40 и на +40 все беше с тая черна, къса пола. Фигурата и наистина беше хубава и Катето щедро я демонстрираше. С други дрехи никога не я видях. Говореше се, че повечето мъже от квартала бяха минали през нея. Не съм я питала директно, но тя сама ми казваше през смях : „Стига де, аз какво да направя, като не мога да им отказвам на мъжете!“ Другите жени не я понасяха, знаеха, че някога мъжете им са, ще или спят с нея. Наричаха я презрително „общата“,“лесната“,“курвата“ и прочие. Катето се кикотеше на опитите ми да я защитавам – на мен, незнайно защо, винаги ми е била много симпатична..вероятно заради някак детския и ентусиазъм и чиста по своему душа. „Остай я тая- смееше се Катето- мъжът и го вдига само от свирка и то след поне 20 минути мъка..Сигурно от това е толкова злобна“. Гледаше на всичко в живота с някаква лекота и почти наивност. Влюби се, разбира се, в ашлака на квартала, един от най-големите боклуци и крадци. Повтарях и го непрекъснато…но нямаше кой да я спре. Любов ли бе, да я опишеш…Наивно забременя от същия тоя боклук. Беше я изнасилил във входа на блока и. „Кой ще повярва на Лесното Кате – каза ми тя с посивяло лице- Още повече, знаят, че беше любовта на живота ми..“Роди момченце, което видях може би 2 пъти за 15 години. Гледаха го все родителите и. Таткото след известно време реши да го признае и се ожениха. Живяха заедно около 3 години, от тогава не съм я виждала с мъж..С един мъж. С един и същи мъж. Знае ли някой, какво се случва в душите и сърцата на такива хора? Защо не успяват да остареят и помъдреят, поне не и душевно? Дали едно злобно подметнато нарицателно, предопределя съдбата на човек и поведението му изобщо? В крайна сметка ти ли променяш общественото мнение или то теб? Не зная отговорите, но ми дожаля за тази жена. На 33 години изглеждаше не сякаш е минала през живота, а той е минал през нея..Оставяйки само жалка карикатура и смачкани мечти…
    Admin
    Admin
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 1127
    Points : 1808
    Reputation : 8
    Join date : 14.03.2009
    Age : 64
    Местожителство : Кюстендил, България

    Лични истории Empty Re: Лични истории

    Писане by Admin Пон 16 Ное 2009, 01:05

    Не знам за кога трябва да чакаме

    Искам да споделя с вас моята история и да ви поискам съвет, тъй-като се чувствам много объркана от ситуацията в която съм. От няколко месеца излизам с едно момче. Срещаме се рядко,когато имаме възможност, но той не се опитва да направи нищо,за да се сближим с него. Има чувства към мен,но се притеснява. Когато излизаме той не ме прегръща, не ме хваща за ръка, да не говорим за целувки или нещо друго. Говорим си, как искаме да имаме общо бъдеще, а дори не се докосваме. Аз нямам много опит с другия пол и затова не ми е присъщо да проявявам инициативи, защото и аз се притеснявам.
    Той казва, че е имал много любовни разочарования и затова сега не иска да бързаме, но ние дори и не се засилваме да направим поне малка крачка. Като цяло е много добър, скромен, интелигентен - просто е наивно добър, но е притеснителен и това вече ме плаши. Не знам за кога трябва да чакаме при положение,че той е малко под 30 години,а пък аз на 20. Родителите ми много го харесват и дума на дават да кажа,че ще го зарежа, макар че аз вече не издържам и по деликатен начин се опитвам да го отрежа. На скоро моята най-добра приятелка се омъжи и аз малко и завиждам - мъжът й е доста по-голям от нея и детенце чакат, аз също искам да ми се случи, но имам чувството, че докато не се откача от този човек, няма как да мечтая за такива неща. Горещо се надявам да ми помогнете със съвет, защото на вас разчитам. Пишете ми!
    Анонимната
    Admin
    Admin
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 1127
    Points : 1808
    Reputation : 8
    Join date : 14.03.2009
    Age : 64
    Местожителство : Кюстендил, България

    Лични истории Empty Re: Лични истории

    Писане by Admin Съб 19 Дек 2009, 05:20

    Той е толкова добър, но е беден. За съжаление милички това е огромен проблем !

    Той е толкова добър, но е беден. За съжаление милички това е огромен проблем !

    Ето един невероятно прост сюжет за избор на мъж - мъж без пари.

    Проблема с парите вълнува всички ни. Дали любовта е пари, или парите са любов и дали парите са порок, а бедността е признак на любов?

    Ето нещата, върху които трябва да помисли всяка жена, впускайки се по вълните на любовта. Имайте в предвид, че любовта е избор.

    1. Материалните проблеми в любовта съществуват и колкото и да не ни се иска, те ще ни съпровождат през целия ни живот.

    Обичайте го, не богатия, а този бедничкия, и тайничко си мислете - "Дааа, любовта не се купува с пари, любовта и парите са две абсолютно несъвместими абстрактни нещица от живота, аз го обичам, нищо че е беден." Но дайте си сметка, че рано или късно с този бедничния ще създадете семейство и някой трябва да го храни това семейство, да го облича, да плаща сметките и какво ли още не. Тогава повярвайте ми, всички спомени за голямата изпепеляваща любов ще бъдат отдавна забравени и никой няма да си спомня за тях.

    2. Бедничкия мъж на мечтите ви ще ви потиска лежейки на дивана и оплювайки държавата, политиците, богаташите, а защо не и целия свят.

    Вие ще работите, и не стига че ще издържате семейството, ще бъдете отчаяна и потисната от несполуките на своя избраник.

    3. Не винаги "богатия" означава смотан и ограничен човек

    Напротив, след като умее да печели пари, то той едва ли е толкова смотан. А дали е ограничен - възможно е, но при всички положения е по-малко ограничен от "бедничния" мъж на вашите мечти.

    4. Ако той е беден и не може да изкарва пари, значи е безделник и лентяй - бягайте колкото се може по-скоро от такъв мъж
    Admin
    Admin
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 1127
    Points : 1808
    Reputation : 8
    Join date : 14.03.2009
    Age : 64
    Местожителство : Кюстендил, България

    Лични истории Empty Re: Лични истории

    Писане by Admin Нед 20 Дек 2009, 04:47

    Не знам за кога трябва да чакаме

    Лични истории Love_110

    Привет на любимия ми вестник!
    Искам да споделя с вас моята история и да ви поискам съвет, тъй-като се чувствам много объркана от ситуацията в която съм. От няколко месеца излизам с едно момче. Срещаме се рядко,когато имаме възможност, но той не се опитва да направи нищо,за да се сближим с него. Има чувства към мен,но се притеснява. Когато излизаме той не ме прегръща, не ме хваща за ръка, да не говорим за целувки или нещо друго. Говорим си, как искаме да имаме общо бъдеще, а дори не се докосваме. Аз нямам много опит с другия пол и затова не ми е присъщо да проявявам инициативи, защото и аз се притеснявам.
    Той казва, че е имал много любовни разочарования и затова сега не иска да бързаме, но ние дори и не се засилваме да направим поне малка крачка. Като цяло е много добър, скромен, интелигентен - просто е наивно добър, но е притеснителен и това вече ме плаши. Не знам за кога трябва да чакаме при положение,че той е малко под 30 години,а пък аз на 20. Родителите ми много го харесват и дума на дават да кажа,че ще го зарежа, макар че аз вече не издържам и по деликатен начин се опитвам да го отрежа. На скоро моята най-добра приятелка се омъжи и аз малко и завиждам - мъжът й е доста по-голям от нея и детенце чакат, аз също искам да ми се случи, но имам чувството, че докато не се откача от този човек, няма как да мечтая за такива неща. Горещо се надявам да ми помогнете със съвет, защото на вас разчитам. Пишете ми!
    Анонимната
    Admin
    Admin
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 1127
    Points : 1808
    Reputation : 8
    Join date : 14.03.2009
    Age : 64
    Местожителство : Кюстендил, България

    Лични истории Empty Re: Лични истории

    Писане by Admin Пон 24 Яну 2011, 01:48

    Пепа Стотарката: Правех любов с циганите, но с Иван Славков не пожелах

    Първи в Хасково преди 20 години се опитахме да спретнем синдикат на проститутките, но сутеньорите разпердушиниха групата ни, спомня си днес Пепа Стотарката.
    Пепа Стотарката, известна хасковска проститутка от преди 20 години, днес се казва Пенелопе Димитрова и е заможна бизнес дама с два рибни ресторанта – в Атина и в Истанбул. Тя е един от спонсорите на турския сериал „Любов и наказание”, който не е познат в България, но в Турция е популярен колкото „Листопад” и „Забраненият плод”, взети заедно. Мадам Димитрова е на 49 години, непрекъснато снове между Гърция и Турция заради ресторантите си и само от време навреме прескача за ден-два и до България...

    А някога Пепа Стотарката беше една от най-скъпо продаващите се проститутки в Хасковско. През 1992 година тя разкри душата си в най-тиражната за онова време (300 хиляди броя) книга „Живот под мъже”, която се продаде за рекордно кратко време.

    Днес разговаряме с госпожа Димитрова за превратностите на съдбата, за преживяното през годините и за това дали ти иде отвътре да станеш меценат в една чужда държава.

    - Сега не знам как да те наричам Пепа или Пенелопе?
    - С Пепа Стотарката отдавна е свършено. Забрави! Надявам се в България да не си спомнят за мен. Все пак от тогава са минали близо 20 години. И аз се опитвам да забравя, но не се получава...

    - Е, да, все пак добри или лоши, това са си твоите спомени. Но днес ти си една уважавана дама, даваш пари за кино, вестниците писаха, че си помагала и на художници.
    - Така е, но не го правя заради гузната си съвест, а защото наистина искам да помогна.

    - Защо пък да ти е гузна съвестта, не разбирам?
    - Вършила съм толкова отвратителни неща, че сега, като си спомня, ми се гади.

    - Да, но от тези гадости натрупа капитала си, нали?
    - Така е. Ако нямах парите, спечелени от проституцията, сега нямаше да имам тези два ресторанта, които печелят много добре. Тук, в Атина, където ми е регистрирана фирмата, имам жилище и офис, никой не знае какво е било миналото ми. И това ми дава сили да не ходя с наведена глава, както в България, където продължавам да срещам някои от някогашните си клиенти. След такава среща сънувам отвратителни кошмари.

    - Кой спомен те измъчва най-много?
    - Споменът за едно голо хоро, например, в което бяха въвлечени доста хора. По онова време цигарената фабрика в Хасково разполагаше с много пари и шефовете ядяха и пиеха на корем, като си канеха и проститутки. Дори единият от тях си беше сложил климатик на кучето, а синът му после стана убиец. Но това е друга история. Та на едно от тези събирания в една вила на Кенана всички се изпонапиха и завъртяха чисто голо хоро. Знаеш ли какво е да видиш гол, пиян мъж с бирен корем? Най-отвратителният спомен в живота ми е този. Още си представям онези тлъсти, потни, космясали тумбаци, които се друсат като свинска осмянка. Не знам как успя да се добере до информацията за това голо хоро един журналист от „Труд” и го описа в няколко броя на вестника, доколкото си спомням. Голям резил беше. Не за мене, за голите тумбаци. Мене кой ме смяташе тогава за човек...

    - Съблазнявала ли си популярни личности?
    - Не аз, те са ме съблазнявали. Но аз тогава си имах принцип – или водим сериозен пазарлък с клиента без всякакви флиртове, или си вдигам чукалата. Ухажването и флиртуването не ми бяха по сърце. Спомням си веднъж в Хасково беше дошъл Иван Славков. Имаше някакъв литературен празник, на който той беше официален гост. Напи се човекът, както го можеше, и започна да яде карамфилите от вазата. Явно искаше да се прави на оригинален. После спря поглед върху мен, може би защото бях облечена твърде екстравагантно, и започна да ми дава знаци, които добре разбирах. Ако исках, онази сутрин можех да осъмна в леглото му, но такива като Батето не можеха да ме съблазнят. Макар че ми се случваше да си лягам с първия циганин, който ме пожелае. Но това си беше лично мое решение...

    - По-различни ли са хората като Батето? Тоест това, което поискат, и веднага да им се даде?
    - По-различни са от обикновените мъже, които просто търсят секс за определено време. Те бяха страшно забавни. Особено онези, които отиваха за първи път при проститутка. Ще ти разкажа един случай, за който впрочем си спомням с умиление. Клиент ми беше човек, облечен в расо от един манастир. Няма да кажа името му, защото сега човекът, май че се готви да скочи доста нависоко в епархията. Имах сутеньор, които ми водеше клиентите, и той една вечер ми води този божи служител, потънал в расото си, заврял брадата си в яката и не смее да ме погледне.

    С една дума – препариран поп, нито ме поглежда, нито продумва нещо. Аз, нали съм обиграна, хващам го за ръката, настанявам го в креслото и отивам в кухнята да сипя по едно коняче, та да се поотпусне човекът. Така беше възможно да проведем все пак някакъв разговор. Отпусна се отчето и открехна душата си. Всяка вечер сънувал един и същи сън – виждал красива гола жена пред себе си и като се опитал да я докосне, тя изчезвала. После цялата нощ се мятал като трескав, а на сутринта падал на колене пред иконата на Господ и го молел да му прости. Най-после се решил да си позволи този грях – да докосне истинско женско тяло, та дано спре да сънува тези кошмарни сънища.

    Хрумна ми да направя за попа нещо, което никога не съм правила с друг клиент – да му изиграя един стриптийз на отчето и да му дам възможност да се наслади на женската хубост. Когато останах пред него чисто гола, той стана, докосна с едната ръка гърдите ми, почервеня целият, започна да пухти с устата и закри очите си с ръце. След това падна на колене и започна да повтаря: „Господи, прости ми! Господи, прости на мен, грешния! Не съм го искал, Господи, ти ми го внуши!...” Този Божи служител не беше докосвал жена, аз му бях първата и трябваше да му казвам какво да прави и как да го направи. Като си отиваше, извади от расото една пачка пари, даде ми ги всичките и каза: „Че те, парите, нищо не стрували чедо, пред такава людска наслада, да ми прости Господ!” Сега този божи човек е над 75 години и е един от уважаваните служители на църквата в България. Лоша дума не съм чула за него.

    - Какви бяха тогава твоите клиенти?
    - Най-различни. Цигани, българи, чужденци съм имала най-много. Но си имах и принцип – аз можех да бройкам жертвата си, можех да я сваля само с едно намигване, но мен никой нямаше право да ме бройка. Аз бях проститутка и работех делово. За мен това беше бизнес.

    - И не си се влюбвала истински, така ли?
    - Влюбих се. Само веднъж и това беше краят на кариерата ми на проститутка, така да се каже. Мъжът се казваше Димитър, шофьор от Стара Загора. Беше невероятен. Водеше ме в една вила в село Змеево и ми плащаше по 150 лева за прекарана с него нощ. Последната нощ ми подари масивен златен пръстен, от вътрешната страна на който беше изписано името му и годината на нашето запознанство. Сложи ми го на пръста, преди да се разделим, и още чувам последните му думи: „Помни ме с добро. Може и да не се видим повече, но знай, че с тебе ми беше хубаво. И ако можеш, откажи се от занаята. Ти си умно момиче и с каквото и да се захванеш, ще успееш...”

    След три дни видях некролога му на автогарата в Стара Загора. Негов колега ми каза, че се обесил на стълбището в мазето. Един ден отидох на гроба му с наръч цветя, много плаках. После си казах: „Спри се, Пепо, с мръсотиите. И пари имаш, и злато имаш... Ако искаш, палачинки или банички продавай, но стани човек. Заради Димитър... И, както виждаш, станах...

    - Не те ли притеснява това, че ровим отново в раната ти? Че много хора ще прочетат историята ти, ще те видят на снимка?
    - Когато през 1992 година получих предложението да разкажа живота си в книга, дълго се колебах. Никога не ме беше напускало чувството, че онова, което върша, е срамно и позорно. Много от гнусните си преживявания със случайните мъже бях потиснала дълбоко в себе си и нямах никакво намерение да ги споделя с когото и да било. Още повече с журналисти. Аз самата се срамувах от спомените си, как да позволя други да ги четат. Но после си зададох един обикновен въпрос: кому би послужила тази моя несретна изповед? Отговорът на този въпрос отвори устата ми. Исках онези момичета, които тръгват по моя път, да се отвратят от това, което може да им се случи. Исках мъжете, онези ненаситни гларуси, да проумеят, че една такава платена любов опустошава не само кесията, а и душата.

    Шапка свалям на онези мъже, които идваха при мен само защото жена им е в напреднала бременност или в болницата. Имали са нужда от секс, получават го и нищо не може да смути семейната им идилия. С други думи – случаят приключи, забравете! И още нещо наклони везната, за да ти дам това интервю днес. Някога нашите баби и прабаби са били готови да се разделят с живота си, но не позволявали на друговерец да се гаври с телата им. А мен са ме обладавали и турци, и иранци, и афганистанци по за няколко зелени банкноти. Знаеш ли колко пъти съм се чувствала като животно, закарано на пазара. Първо го опипват навсякъде, после го тупат по задника и отварят устата му да видят дали са здрави зъбите му. И с мен е било така. В повечето случаи...

    - А кой ти помогна да тръгнеш в правилния коловоз?
    - Запознах се с един възрастен самотен грък. Помагах му да си върне вярата в живота, защото беше загубил цялото си семейство при злополука. Свестен човек беше, Бог да го прости. Най-напред ми даде кураж да открия малко кафене. После станах собственичка на рибен ресторант в Атина, преди около година открих такъв и в Турция. Управлява го наш изселник, свестен мъж е, доволна съм.

    - Сама ли си, или имаш мъж до себе си?
    - Сама съм, нямам никого до себе си. Може и да съм си взела онова, което ми се полага. Може пък и късметът ми, както казват в България, да е назад...
    Кой знае...

    Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА, Хасково

    Sponsored content


    Лични истории Empty Re: Лични истории

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Пет 29 Мар 2024, 00:36