Когато навън ухае на дъжд. И на раздяла.

Когато навън ухае на дъжд. И на раздяла.


Понякога, когато трябва да се разделим с някой, дори за час или за ден, ни става тъжно...Не се бях замисляла досега защо. Просто сбогуванията не са по моята част. И когато си тръгнах, за да го видя чак след края на лятото, ми стана тъжно. И дъждовно на душата.

Боли ни не защото не знаем дали ще се видим отново. И не защото ще ни липсват всички онези нещa, които правим заeдно. А защото не знаем дали ще сме същите. След един час. След един ден. След един месец. След едно лято.


Когато сме щастливи, сме целите в настоящето. В този момент, който се случва сега. И не знаем дали ще сме същите тогава. Дали ще го погледна с тези очи? Дали ще е в съня ми? Дали няма да се влюбя в нечии други думи? Дали?

Но пък няма как да разберем, докато не изчакаме...и не изживеем всеки момент ...до онзи миг, за който мислим сега.



Бъдете щастливи!

Нищо не е толкова черно на поглед,както това е след една раздяла...но животът продължава!