Свети Валентин или Трифон Зарезан

Свети Валентин или Трифон Зарезан - изберете вие!



Свети Валентин е празник, който от съвсем скоро се празнува в България. Католически празник, който се празнува на 14 февруари и е приет за деня на влюбените. Този празник е повод да си изпратим поздравителни картички, да си подарим балони във формата на сърце и бонбони. Името на празника идва от името на един от двамата християнски мъченици, живели през трети век - Валентин.

На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. В днешни дни символи на любовта са сърцето и образа на крилатия Купидон. През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света се установила практиката за размяна на картички и подаръци. Най-популярните подаръци са розишоколад. и

Трифон Зарезан или Трифоновден е православен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Празникът се среща още под имената Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Св. Трифон е мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Но наследникът на Гордиан - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик. Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.

А, ВИЕ КОЙ ПРАЗНИК ПРАЗНУВАТЕ.

Св.Валентин,естествено,обаче в съчетание с Трифун Зарезан....2 в едно!

Честит ви Трифон Зарезан!
Много вино да се лее и тази година-Наздраве!
На именниците честито!

Бъдете пияни не от домашна ракия,а от любовна магия!

Честит св.Валентин
Честит Трифон Зарезан
Днес са прошки-простете ми ако волно или неволно съм обидила някой!
Честита нова година на тигъра-от днес!

И от мен честито!

И от мен честито! - всекиму - каквото празнува. Бих написала нещо от вида пияни от любов всеки ден. Е, май го написах...ми тогава наздраве!!! С много любов!

Сам на Св. Валентин


Розата, дори и сама, е роза

Автор: Тея Дия


Сам на Св. Валентин. Ужас? Едва ли.

Празнуването на любовта в определен ден може и да не е най-разумното нещо на света. От една страна има хора, които отчаяно се опитват да намерят партньор за гушкане специално за празника, организират изненади, правят безумни неща, които принципно са им непривични. Чифтосването и обичането просто заради повода някак не стои съвсем адекватно. Момчета и момичета си предлагат присъствието в заветната нощ, за да не останат сами (и различни от другите).

От друга страна има такива, които по една или друга причина остават сами на 14 февруари и се налага да бъдат неествствен контрапункт на празнуващите. Това е, меко казано, нелепо, защото да си сам на Св. Валентин може да означава много неща и те не са задължително неприятни.

Аз, например, съм сама във физическия смисъл на думата, но от дълго време насам намирам всеки път нови причини да се влюбвам и то в един и същи човек. Ако на някой му е скучно, може да спре да чете в този момент. Ако пък не, ето какво:

Влюбвам се от онзи Св. Валентин в една хотелска стая, когато очите му стават остросини, докато ме гледа. Измислям нов цвят за неговите очи, макар че го познавам отскоро и не предполагам, че 7 години по-късно ще обичам същите тези очи.

Влюбвам се, защото всеки път, когато го няма, изпитвам усещане за абстиненция. Като несподелена любов е, макар реално да не е. Симптомите оставят отпечатъци по лицето ми и както пише Карбовски: тялото ти ще послужи/ За да има в какво да умреш. Когато го няма, започвам да си липсвам, защото вече не съм аз и ме няма. Чувството е на често редуващи се живот и смърт.

Влюбвам се, защото той ме обръща с хастара нагоре. Не знам къде свършва той и къде почвам аз, а имената ни трябва да се пишат слято. По новата поетика на влюбването, влюбеността е татуировка от вътрешната страна на кожата и всички метафори и сравнения стоят блудкаво като реклама на прах за пране.

И т.н., и т.н. Както се вижда, сама не е равно на грозна и тъпа, а в повечето случаи означава жена, която няма да прави секс точно на 14 февруари, но вероятно ще го прави когато и с когото трябва. Няма да подаря на никого нищо материално, но пак се чувствам добре, защото съм обичана от реален човек - не филмов герой, не ученическа любов, не куклата за вуду упражнения. Това е умение, което се усвоява с годините, в които ставаш по-селективна, по-интуитивна, по-зряла и по-харесваща себе си. Пък и самият факт, че съм влюбена, не ми позволява да възприема „самотата" си като световна несправедливост.

Недоумявам при резкия спад на духа у някои хора по повода. Всички натъртват на това как няма да празнуват Св. Валентин, а Трифон Зарезан. А всъщност това се случва, защото някой на някого е вменил, че трябва да почетат любювта с човек, когото да лигавят до малко след полунощ. Няма подобно нещо- празнуването се изразява в това да сложиш тик на мястото, на което се пита: Обичате ли? Какво значение има кого, ако все пак мозъкът ни произвежда ендорфин.

Влюбеността, като цяло, е суперяка работа. Тръпката, подобна на юмрук в центъра на тялото, е несравнима. Така сме чували всички. Ако всички обичат, не би трябвало да имат проблем с осъществяването на валентинските ритуали. Никой няма да цели никого с камъни, ако остане сам в понеделник.

Аз лично нямам нищо против да изкарам една виртуална любовна среща с моя любим, както нямам против да се събера с приятелки и с някое мерло (то пак ще е вид обич). Да бъдеш сам на празника на любовта е и полезно, защото някои равносметки неизменно напират именно в такива „специални" дни.

Най-тържествено заявявам, че тази година няма да обвиня никого в малоумие поради приповдигнато настроение. Фактът, че хората избират да празнуват различни празници по различен начин не значи нищо друго, освен че имат потребност да празнуват. Искрено се радвам на сладките тийнейджърки, които ръчно изработват картички, аксесоари и сладкиши за възлюбените си. И ако това някога ми се е струвало неоправдано, „щото, нали, мъжете не заслужават", сега ми се вижда трогателно.

Във всеки случай нищо, направено с и от любов, не може да бъде осъдено.

Ей,честит празник-който и каквото и да празнува!
Честито на Валентиновците и Валентините!