Да си измислим приказка

Мисля, че ще бъде страшно забавно, ако колективно си измислим приказка. Нека всеки добавя или допълва по нещо!!



Имало едно време един дядо и една баба...

Дядото бил рибар,а бабата по цял ден готвела разни манджи....

.....за единствената им внучка, която много обичали. Веднъж внучката ....

тропнала с краче и казала:
-Дядо, бабо, не мога да живея повече така! Искам да отида в Холивуд да си опитам късмета!

-Много си още малка да ми ходиш по ябаната: рекла бабата

-Бабо, не съм вече малка, омръзна ми да бродя из този пущинак, виждаш колко е усамотено тука, искам да си потърся късмета по чужди земи...
Девойката била чувала за големия град и бляскавите реклами, за веселия живот, който кипял в баровете, за красивите жени и мъже, за лудите танци по дискотеките...
Много й се искало и тя да види частица от вълшебствата на големия град...

-Знам чедо ,знам за какво говориш.......комунистите е това направиха от България,да гладуваме и да мизеруваме.Пък ,като ти се иска толкова много,опитай си късмета в Америка.
Речено сторено......

Но гората била дива... Нямало наоколо летища, нямало автобусни спирки, а бабата и дядото били бедни, дори магаренце си нямали... Та наложило се на младото момиче да ходи пеш из пущинаците. Добре, че миналата година една леля от провинцията и била пратила маратонки "пума", (кой знае колко време била спестявала за тях)... Но ако вие си мислите, че това помрачило радостта на девойката и ентусиазма й, лъжете се... Крачела бодро тя в пустата гора, леко било на сърцето й, усмивка озарявала устните й... Вървяла тя, а ведрата й песен се сливала с песента на вятъра и птиците. Но ето, че започнало да се смрачава. Това щяло да бъде нейната първа нощ извън бедната, но уютна къщичка на баба й и дядо й, извън меката и топла постеля...

...........Стъмнило се вече. Задухал силен вятър. Засвяткало, загърмяло и започнал да вали дъжд. Всяко потрепване на листата плашело детското сърчице. Тя си помислила:.....

.......е сега я втасах!Да имаше наблизо поне голямо,разклонено дърво и там да не падат капките дъжд!

Но..изведнъж видяла някакъв джип,който се клатушкал по неравният път,зарадвала се и...

И....от джипа се показала главата на един як батко.... , който и намигнал и я поканил да се подслони при него в колата от проливния дъжд...Сърцето на бедното момиченце трепнало:" Дали това не е моя принц..." се запитала тя...

...а не,изглежда ми мижав!Дано не ми посегне в тая късна доба!
Малее,ами сега,ако..

....ми налети какво ще правя, е ще пробвам може да се окаже и добричък батко, си помислило девойчето. И за да се скрие от дъжда се качило в джипа. Баткото пуснал парното за се стопли и.....

....и си помислил, какво ли е накарало това момиче да измине толкова път, и то само за тоя , дето духа. И така,доверявайки се на интуицията си,той поканил момичето да си сложи колана и да се подготви за дълго пътуване....

..пътували натам и все натам,поглеждали се едновременно-
момичето гледало мило,но все пак изпитвало и страх..
Баткото пък,се правел на мъжкар и все се чудел как..