Живот изпълнен с Любов

Живот – плетеница от съдби, шарени кончета, свързани здраво едно в друго. Един гоблен, който сами шием, бодче по бодче и само ние определяме как ще изглежда. От първия си дъх, от първат сълза, от първия звук преплитаме нишка след нишка, цвят след цвят, докато в един момент поспрем за секунда и се запитаме... защо? Какво всъщност искаме, на какво държим, какво сме постигнали?



Забързани, угрижени и замислени за собственото си съществуване, губим същността си. Пропускаме наи-важното – смисъла. Кое е това, за което се борим, заради което продължаваме напред? Не бива да се оставяме на течението, така ще пропилеем дните си, а животът съвсем не е като във филмите, нов дубъл няма. Това е основната причина да се радваме на всеки миг.



В механизираното си ежедневие пропускаме най-хубавото – любовта. Защо ни е всичко останало, ако няма с кого да го споделим? Кому е нужна обичта, ако тя е затворена като в клетка в сърцата ни? Не я пестете! Около нас има толкова хора, които биха дали всичко, за да сме щастливи, раздавайте я с пълни шепи и тя ще ви се връща. Не е достаъчно да обичаш някого, ако не му го показваш, тои няма да се чувства окрилен от любовта ти. А какво по-хубаво от това да знаеш, че някъде има същество, за което значиш нещо, което бленува да види светлината в усмивката ти, топлината в погледа ти, да усети нежното докосване на ръцете ти и опияняващото изгаряне на целувката ти. Толковоа е просто и същевременно истинско и красиво. Това е всичко, което трябва да дадем в името на пълноценния живот, защото животът се ражда от любов.



Нека се радваме на малките неща, на една капчица, на едно цветенце, на една прегръдка, на една песъчинка дори. Толкова много обич и красота има около нас, а ние не я забелязваме, едва когато я изгубим осъзнаваме нуждата си от нея, сякаш гледаме, но със „широко затворени очи”. И пак ще я търсим, защото инстинктът ни зове, защото до последният удар на сърцето се нуждаем от любов. Тя е основата на живота.

Всяка секунда е необикновена и неповторима, твоя. Не я изпускай! Изживей я така, както за теб ще е най-прекрасна. Подари я на Живота. И когато се търкулне и последната, поглеждайки избродираният от тебе гоблен, ако си кажеш, че не съжаляваш за нищо и това е наи-хубавото творение, което си виждал, значи си живял и си бил щастлив.

А ако искаш да дариш парченце щастие в живота на хората, които истински цениш, не е нужно да правиш много, просто ги целуни и им кажи: „Обичам те”!
Любовта е храна за нашите души. Без любов животът е сравним с ад, добива безсмисленост. Любовта си има оттенъци, макар че е единна цялост. За всеки човек си има оттенък, който може да използва според нивото на своето духовно осъзнаване. За всеки е помислено. Отношенията в атмосферата на любовта са съвършени, цялостни и ненакърними. Това е отношението на майката към новороденото. Бог е създал нас с любов, за да упражним своето право на избор и да се върнем обратно към себе си. Човешките деца, които се създават с любов и които живеят в такива условия израстват необременени, свободни по дух и съзнание хора, които могат успешно и щастливо да живеят собствения си живот и обратно тези, които живеят без любов от родителите си или без достатъчно любов имат затруднения в най-важните пунктове от живота си като възрастни. Работата, която вършиш с любов се превръща в произведение на изкуството. Мислите изпълнени с любов пораждат мир и щастие вътре във вас. Думите изказани с любов внушават сила, вдъхновение, доверие, симпатия у другите. Има множество начини човек да живее с любов. Достатъчно е просто да следва своите истински мечти. Любовта не е просто чувство, тя е перманентно състояние на духа. Тя прави най-доброто на което е способна - дава всичко от себе си, помага, закриля, освобождава, ощастливява. Тя се крие и в изпитаната мъдрост „Прави на другия това, което желаеш за себе си”. Действието изпълнено с любов поражда отговор изпълнен с любов. Представете си един свят, който работи на този главен принцип! Ако всеки от нас пожертва собствения си интерес и удобство в името на този принцип няма ли да заживеем на едно по-добро място, няма ли да завещаем на децата си един по-сигурен и по-щастлив свят. Може би днес е твоя ден за едно ново начало.Любов, каква прекрасна дума, като музика за ухото, като развинтено въображение и като сладостно ухание. Какво представлява любовта, има ли истинска любов, как да я разпознаваме, кой ли не си е задавал тези и много други въпроси. Всички закони й се подчиняват, тя е слънчевата светлина, водата в езерото, усмивката на непознатия, полъхът на морския бриз, който разрошва косите ти, красотата на високите заснежени планински върхове, любовта задвижва където и да било. Можеш да я разпознаеш в майчинския инстинкт, в приятелските взаимоотношения, във влюбването и изразяването на влюбването, в доверието, предаността, решителността, вярата, надеждата, спокойствието, толерантността, хумора, прегръдката, целувката. Любовта е навсякъде, във всяко едно действие, с което изразяваме нашата истинска същност.Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.






" Имаме толкова много любов в този свят и тъй много обич в сърцата си, а понякога забравяме това. Мислим си, че не е достатъчна или пък, че е твърде малко. Така че таим в себе си онова, което чувстваме или се боим да се освободим от него. Страхуваме се да му дадем израз. Но онези от нас, които желаят да се учат, осъзнават, че колкото повече любов си позволим да изпратим на света, толкова повече извира у нас и я получаваме изобилно. Тя е безкрайна и неподвластна на времето..."ЛУИЗ ХЕЙ

За всички пропуснати мигове,
за сълзите неизплакани,
за всички изпуснати влакове,
за гарите недочакани,
за думите неизказани,
за раните ненанесени,
за болките ненаказани,
за всичките цветя неподнесени,
за песните неизпети,
картини ненарисувани,
за чувствата неизлети,
и танци неизтанцувани,
за стиховете ненаписани,
за маските несвалени,
за виковете непотиснати,
за ударите спестени,
за устните нецелунати,
за всички врати неоткрехнати,
за шансовете изгубени,
и страховете непосрещнати,
за всички писма неизпратени,
любови несподелени,
за всичките прошки недадени,
за пропиляното време,
за грешките непоправени,
за всяко"обичам те" неказано,
за бляновете забравени,
за щастието отказано,
за всички пропуснати други животи
и избори ненаправени
сега е моментът да мислим,защото
не знаем тук колко остава ни!