Песни по стихове

Подмосковные вечера
Михаила Матусовского

Не слышны в саду даже шорохи,
Всё здесь замерло до утра.
Eсли б знали вы, как мне дороги
Подмосковные вечера.

Речка движется и не движется,
Вся из лунного серебра.
Песня слышится и не слышится
В эти тихие вечера.

Что ж бы, милая, смотришь искоса,
Низко голову наклоня?
Трудно высказать и не высказать
Всё, что на сердце у меня.

А рассвет уже всё заметнее.
Так, пожалуйста, будь добра.
Не забудь и ты эти летние
Подмосковные вечера.

Една българска роза

Добър вечер приятелю млад,

добър вечер другарю.

Добре дошъл в нашия град,

добре дошъл в България.



Вземи във този хубав ден една българска роза от

мен.

Нека тя да ти разкаже с ароматния си глас

за Балкана, за морето и за всички нас (всички

нас).



И когато приятелю млад

и когато другарю

си тръгнеш ти от нашия град,

си тръгнеш ти от България.



Вземи във оня хубв ден една българска роза от мен.

Нека тя да ти напомня с ароматния си глас

за Балкана, за морето и за всички нас (всички

нас).



И не забравяй нито ден ти таз българска роза ...и мен

Нека тя да ти напомня с ароматния си глас

за Балкана, за морето и за всички нас

(за всички нас, всички нас).

Светът е за двама




Не заспивай когато умират звезди,
не заспивай, светът е за двама.
Уморен и безмълвен над теб ще гори
даже мен даже мен да ме няма.
Не сънувай прегръдките нежни на друг
не сънувай, светът е за двама.
Ще те сгрее морето на топлия юг,
даже мен, даже мен да ме няма.

Припев:
Даже мен да ме няма на белия свят,
Потърси любовта ми
в стръкче пролетен цвят,
потърси ме, потърси ме.


Не посрещай зората без обич за мен,
не посрещай, светът е за двама.
пак ще грее в очите ти приказен ден,
даже мен, даже мен да ме няма.
Не обиквай ти друг, даже сетила зов,
не обичай, светът е за двама.
Ще те сгрее пак моята нежна любов,
даже мен, даже мен да ме няма.

Богатство



1. За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара,
но аз със всеки съм готов да споря,
дали това е най-важно на света.

2. Живея на последния етаж,
в една мансарда точно под звездите,
прозореца е моята врата,
и аз вървя към тях и ги разпитвам.

3. Дали след време тука под звездите,
в прозореца, ще има светлина,
дали тогава пак ще слушам Бийтълс
и вечните поети ще чета.

Соло: х2

4. Дали хазайката, ще идва рано,
с виенска кифла, с каничка кафе,
и вместо да попита тя за наема,
ще се усмихне, е-хе спахте ли добре.

5. И пак ли ще звучи невероятно,
за някой, ако някой пак твърди,
че имам най-голямото богатство,
един прозорец и безброй звезди.

Обич за обич

Евтим Евтимов

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три,
да потрепне в душата нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния ден да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.

Де гиди, луди-млади години

Де гиди, луди-млади години,
Литнахте като сиви гълъби.

Кацнахте у момини дворове,
Скокнахте на момини скутове.

Барем се ерген, мамо, находих
Хубави моми, мамо, налюбих.

Ергенлък, мила мамо - пашалък,
Моминство, мила мамо - везирство


Село Бреница

В село Бреница
С вино карат воденица,
Животът там е същински рай.

О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.

Мъжете там са вечно пияни,
А пък жените - лозя небрани.

О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.

Децата там са ангели небесни,
А пък бащите са неизвестни.

О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.

Да бях аз щъркел
Или друга пойна птица,
Гнездо бих свил аз в село бреница.

О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.

Всяка вечер
Щом луната се покаже,
Всеки гледа да намаже от чуждо гадже.

О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.

Всяка вечер
Щом луната се закиска,
Всеки гледа да натиска кого си иска.

О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.



Биляна платно белеше

Биляна платно белеше
на охридските извори.
Оздоле идат винари
винари, белограгяни.

- Винари, белограгяни,
да не ми платно сгазите -
платното ми е даровно,
платното ми е даровно
за свекар и за свекърва.

- Биляно, моме убава,
ако ти платно сгазиме,
со вино ке го платиме,
со бистра люта ракия.

- Не ви го сакам виното,
не ви я сакам ракията,
току го сакам момчето,
що напред тера керванот -
турило кепче над око
и мене гледа под око



Македонско девойче

Македонско девойче, китка шарена,
во градинка раснала, дар подарена.

Дали има на овой бели свет,
по-юбаво девойче от македонче.
Нема, нема, не ке се роди,
по-юбаво девойче от македонче.

Кога коса разплете, като коприна.
Лична си е по-лична, от самодива.

Дали има на овой бели свет,
по-юбаво девойче от македонче.
Нема, нема, не ке се роди,
по-юбаво девойче от македонче.

Кога песна запее, славей надпее,
кога оро заигра, сърце разигра
Дали има на овой бели свет,
по-юбаво девойче от македонче.
Нема, нема, не ке се роди,
по-юбаво девойче от македонче.

Назад, назад, моме Калино

Назад, назад, моме Калино,
не оди подир мене,
че у нази има гора голема,
не ке можеш да я преминеш.

Ке се престорам на горско пиле,
гора ке префръкна и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не оди подир мене,
че у нази има трева висока,
не ке можеш да я преминеш.

Ке се престорам на люта змия,
трева ке премина и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не оди подир мене,
че у нази има вода длибока,
не ке можеш да я препливаш.

Ке се престорам на риба мрена,
вода ке препливам и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не оди подир мене,
че у нази имам юбава жена
со две дребни дечиня.

Ке се престорам на църна чума,
жена ке умарам, дечиня ке гледам,
вечно твоя ке бида.

Земи огин, запали ме

Цела Битола прошетах,
като тебе моме не найдох.

Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе.
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Очите ти черешови,
снагата ти елова.

Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе.
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Вегите ти гайтанови,
лицето ти ясно солнце.

Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе.
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Още ли мома ке одиш,
Още ли свето ке гориш.

Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе;
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Ако умрам и загинам

Ако умрам и загинам,
немой да ме жалите,
напийте се руйно вино,
скършете ги чашите.

E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.

Ако умрам и загинам,
поп не мой да викате,
вие на гроб ми елате,
оро да заиграте.

E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.

Ако умрам и загинам,
ке останат спомени
що съм лудо лудовало
на младите години.

E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.

Изгреяла е месечинка (2)
аляна галяна портокаляна, блага душка медена, шекеряна (2)

Чи огряла в градинчица (2)
аляна галяна портокаляна, блага душка медена, шекеряна (2)

В градинчица, Иринчица (2)
аляна галяна, портокаляна, блага душка медена, шекеряна (2)

Да си бере пъстри китки (2)
аляна галяна, портокаляна, блага душка медена, шекеряна (2)

Хем си бере, хем нарича
Вземе ли те първо либе,
дваж да цъфнеш, триж да грейнеш,
аляна галяна, портокаляна, блага душка медена, шекеряна (2)

Вземе ли те чуждо либе,
да повехнеш, да посърнеш,
аляна галяна, портокаляна, блага душка медена, шекеряна (2)