Различните приказки

ОБИЧАМ ТЕ!

„Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш,
не е от особено значение какво друго имаш." (Джеймс М. Бари)


Живеела, живее или ще живее, защото във вселенски мащаби това не е от голямо значение, една малка звездичка. Намирала се в звездно струпване, където всички останали звезди били по-големи и по-ярки от нея. И естествено, защото обществото на звездите било несправедливо, тя била отритната и всички й се подигравали и присмивали. Била много тъжна и самотна. Но и тя имала своите малки плахи мечти.

Наблизо живеел, живее или ще живее един червен гигант. Толкова голям, толкова ярък, толкова хубав бил той. Звездичката го гледала всеки ден, без да разбира колко е влюбена в него, докато един ден една друга звезда й викнала присмехулно: „Какво го гледаш? Той дори не знае, че съществуваш!” Натъжила се звездичката, а поради тази имено тъга разбрала, че го обича. Но какво значение имало? Другата звезда е права – тя е толкова малка, неугледна и бледа.

Но един ден тя все пак събрала всичката си смелост, доближила се до гиганта и прошепнала: „Обичам те!” Но не изчакала отговор, защото щом изрекла тези думи, цялата й смелост се изпарила. Какво прави тя тук? Този първенец никога не би я погледнал! Ах, каква глупачка е, какъв срам. Звездичката пламнала ярко и побягнала, без да поглежда назад. Усещала неговия поглед, погледа на всички останали звезди. Тя пламтяла все по-ярко и по-ярко от срам, а искала да се скрие, да стане невидима. Заради силния пламък горивото й свършило и тя почнала бързо да изстива. И за първи път през живота си тя се зарадвала – най-после щяла да се скрие от срама си. Изстинала и се превърнала в бяло джудже. Оттогава тя живеела, живее или ще живее там, на ръба на звездното струпване, невидима за всички, потънала в болката на несподелената любов.

ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ,
А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!



Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години,
написал тази евероятно изразителна статия - толкова уместна и днес.



"Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.

Харчим повече, и имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.

Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем кака да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.

Покорихме космически ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.

Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да е било, но общуваме по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъжe и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големите семейни доходи и повече разводи, по красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до Вас, но също Ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с Вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който Ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до Вас.

Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито една стотинка.

Запомнете и казвайте “обичам те“ на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до Вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко което, имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания които правим, а с моментите, които спират дъха ни!"

ПРИКАЗКА ЗА ЕДНА СЪЛЗА

Едно малко момченце, виждайки сълзи в очите на майка си, я попитало:
- Защо плачеш?
- Защото съм жена - му отговорила тя.
- Не мога да го разбера - продължило да се чуди то.
Майка му само го прегърнала и казала:
- И никога няма да можеш.
По-късно малкото момченце попитало баща си:
- Защо мама плаче, като че ли без причина?
- Всички жени плачат без причина - бил краткият отговор на бащата.
Малкото момче пораснало, станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Накрая той решил да говори за това с Господ. Попитал Го:
- Господи, защо жените се разплакват толкова лесно?
Господ отговорил:

- Когато правех жената, исках тя да бъде нещо изключително. Направих раменете й достатъчно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт.
Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква, дори болна и изтощена.
Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват.
Дадох й сила да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от реброто му, за да пази сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но понякога изпитва силата и решението й да стои твърдо зад него.
И накрая, дадох й сълзи, които да пролива. Те са само нейни, за да ги използва, когато й е нужно.
- Виждаш ли, синко - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави. Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата към сърцето й - мястото, където живее любовта.