Любовна лирика

" Старо изнамерено писмо " - Дамян Дамянов

Знам, всичко е досадно и излишно.
И днес, ако след този фарс нелеп
все пак ти пиша, знай, че вече пиша
на своята любов, а не на теб.






На любовта, голямата, онази,
която руква като майски дъжд
и за която Куприн беше казал:
" На сто години идва по веднъж !"






Всесилната.....Разбира се, със нея
днес вече нямаш нищо общо ти,
но някога, във свойта фикс - идея,
аз я обличах в твоите черти.





В гърдите си я носих като рана,
горях от светлината и огрян,
а ти, прочела хиляди романи,
от нея просто правеше роман.





Развличаше се ти. Аз страдах, плаках.
За теб бе филм от скука. За мен - вик.
А можех сто години да не чакам.
И всичко можеше да свърши в миг.





Без стихове, без сълзи и без болка.
Без " ох " и " ах ". Без гняв, без страст, без звук.
Ключът в ключалката. " Довиждане ". И толкоз.
Като със всяка друга, с всеки друг.





Но ти за мен не беше всяка.
Беше единствена жена от небеса.
И неспасен от своя грях човешки,
аз нещо друго исках да спася.





Безсмъртно нещо. Но в света, затрупан
от женска скука и от мъжки бяс,
остана то в романите на Куприн,
остана някъде далеч от нас.....





Сега сме вече чужди и враждебни.
А срещне ли ни пак случайността,
се питам как могъл съм и във тебе
да видя Куприновата мечта?

" Едно небе, в което да се влюбвам " - Камелия Кон





Едно небе, в което да се влюбвам.
(И няколко мъже покрай небето.)
Едно пристанище на тихи лудости.
Цигарите, с пари назаем взети.

Билети за безпътни автобуси.
Сандалите - изтъркани от бързане.
Един-два шанса - просто за изпускане.
И трети - дето ми е в кърпа вързан.

Пералнята - за пелени и... мисли.
Легло - за сънища. Квартално кино.
Досадник, от когото да ми писва.
Приятели - да поделиме виното.

Синът ми. Чакам първата му сричка.
(И не държа да чуя първо ма-ма.)
Оказва се, че всъщност имам всичко.
И само мене никаква ме няма...