МОДЕРНИ ПРИКАЗКИ

МАЛКИЯТ ПРИНЦ

Мили деца и не дотам деца,полезно е да знаете, че "Малкият принц" е любимо четиво на всяка куха моделка.Но не се опитвайте да й се правите на Малкия принц.Трябва да казвате,че сте го чели,както и за другите модерни cool неща.Истината е,че ако бяхте Малък принц,нямаше да ви харесват. Първо,защото сте малък,второ,живеете на планета,на която няма кьорава женка, а дори да имаше, Малкият щеше да предпочете да нахрани с нея боата и да си вземе слона.Кефът за едно малко момче е по-голям, слонът е поне приятел и може да се возиш на него.От моделката полза няма.Но може да си закачиш наметалото на главата й например.На петия ден тя ще се отегчи от твоя малък свят.Как може да няма обхват тИлИфона й и "каквай тъз планьета дету няма идин магазин за шопинг и ина дискутека,няа къде да му изпийм паричките на тоз заплеснатия принц".


СНЕЖНАТА КРАЛИЦА


Половината деца и не дотам деца я свързват с Ледената кралица от чалга каналите,която ги облъчва със своето цвилене по цял ден.На децата не им е ясно това сега крал ли е или кралица,хем с крака на Бионсе Ноулс, хем с мустаци? Бедни ми Андерсен, защо не загина на някой лов на патици? Нямам нищо против да посетя баровете от лед из Скандинавието ,където сервират истинска водка с вкус на разни плодчета.Какви приказки щях да напиша,приятелю Андерсен! Ела в България да видиш,тук е пълно с ледени и снежни кралици, чак всичко е в скреж.Седят и хвърлят смразяващи погледи,докато ближат коктейл, а ти се напукваш от водка с лед и си готов да изпълняваш всичките им безумни желания.Накрая умираш разорен заради една тъпа целувка,всички у вас плачат от студ,защото си похарчил и парите за парното,а тя стои сама и непристъпна в своя леден замък и зяпа умно от кулата няма ли някой нов балък да й реди леденото огледало. Такива ми ти работи,мили мой драги Ханс Кристиан...


ЯН БИБИЯН


Ян Бибиян е мъжкото начало на всяко момче.Какъв мъж ще станеш,ако не са ти ожулени коленете и поне един път не си направил пакост,след която родителите ти да заявят, че вдигат ръце от теб?Съвременният Ян мисли за компютърни игри,за женското начало,наричано за кратко пички,футбол,пиене и цигари,мечтае да стане гангстерски бос или рапър и по-малко - ченге,пожарникар или космонавт.Вместо да разсъждаваш за дяволите,изкушенията,момчето от кал, Фют и пътешествието до луната, вкаменената гора и победата на доброто над злото в душата на едно момче,по-добре е да запиташ онези тиквени семки "корифеите" от литературата и образованието,защо не заложат на по-задълбочено четене в училище на тази книжка от Елин Пелин? Аз бих казал:"К`ъв Хари Потър,бе! Га бат` ти Ян Бибиян е летял, оня шемет с метлата още не е бил планиран от баща си!"...

Приказка за простият вълк и трите пияни прасенца


Дошла зимата и трите прасенца решили да си построят дом, че да не им мръзнат сланините. Чудили се, що да сторят, пък накрая седнали и си направили къщичка от есенни листа. Или по-скоро иглу от есенни листа. Или направо да си го кажем - една огромна купчина есенни листа, в която те се ровили като истински свини.

Вълкът, на който топките му били станали на лешници от адските студове, много се издразнил, че прасенцата си имат такава хубава къща, и отишъл при тях. Седи пред къщата и разправя:

- Ей, свини, я да ме пуснете и я да се постоплим малко, че тука вънка си е ебало мамата.

Искал да свучи страшно, но като му тракали така зъбите, и все накъсвали речта му.

Прасенцата, сврели се на топличко под есенния юрган, си приказвали:

- Абе, тоя гей само да се намърда тук и ке ни изяде без да се усетим.

- Бе никфи такива, няма да го пускаме.

Третото прасенце направо се провикнало:

- Ей, гей, славен гей, по пътя си върви и гагата си де не ти е работа не ври!

Ооо, как се ядосал Вълкът, зачудил се що да стори и му хрумнала блестяща идея. Надул с все сила дробовете си и като духнал по къщата на прасенцата и тя се разлетяла на сички страни, а прасенцата останали да лежат в снега по корем, захлупили с предните си копитца очи.

Вълкът, отвратен и от прасенцата, и от себе си, и от целия живот, се разкарал.

Седнали прасенцата пак да обсъждат, де да зимуват, но било много студено, та си капнали по малко ракия да се сгреят.

- Е па я викам по-здрава къща да си построим - думало едното прасе.

- Е па от що ке я правим?

- От снег - рекло третото прасе, дето най-много било пило и вече мозъкът му в извънземен режим заработил.

Е те туй било то едно истинско иглу.

Седи Вълкът на един хълм и вие по луната, дето се не види през облаците, и гледа, на другия край на гората дим се вие. "Скапаните прасета пак къща са построили, рекъл си той, и огън са запалили, бе не ме интересува, ще ходя там, че тука топките ми на грахчета ке станат".

Отишъл Вълчо до иглуто и потропал на вратата.

- Ей, свини, я да ме пуснете и я да се постоплим малко, че тука вънка си е ебало мамата - рекъл той.

- Я па тоя! - дочул се отвътре вик. - Къф си ти бе?

- Бегай се, дорде не сме ти подпалили опашката! - викнало второто прасе.

- Ойлеле, Вълкът цял гей-парад е спретнал! - изпискало третото прасе, като надзърнало през прозорчето. Вълчо се огледал озадачено, но не видял никой друг. - Ти за десет гея се броиш бе, тъпоумнико! - изкискало се прасето на прозореца.

Вълчо направо побеснял, поел ужасно дълбоко въздух и като духнал, нищо не направил. Гадното иглу не помръднало ни на йота (какво е това йота?). Спрял се, та се замислил що да стори. "Ке се изпикаем на иглуто им и то ке се разтопи!", светнали му очичките и речено - сторено.

Мокри и кисели като лимони прасенцата се замъкнали надалеч от препиканото място, а Вълкът се върнал на хълма си, защото нямало вече къща в гората и нямало що да дири из пущинака.

Ууу, този път прасенцата подхванали сериозно бутилката, но не толкоз заради студа, колкото от срам и унижение. Седнали до горския поток, който още не бил замръзнал, и подели такава беседа:

- Тоа ке му правим главата да роди лепенки - разправяло завалено едното прасенце.

- Ке му избием зъбките, ей! - дразнело се другото.

- Ке му правим лицето трудно за рисуване! - канело се третото.

- Ей с тоя клон ке го потрошим! - размахало някакъв клон първото прасенце.

- Ей, по-леко ма! - рекло второто, защото клонът го шибнал по кратуната.

- Ке му го наврем тоя клон в ... - но първото прасенце не могло да довърши, тъй като клонът съборил второто в ледените води на потока и то се разпискало:

- Помооощ! Помооощ!

- Олеле, що стори ти ма! - провикнало се третото прасенце и се опитало да помогне на второто, но течението вече го било отнесло далееече, далече.

- Вълкът е виновен - заявило първото и, залитайки, тръгнало към хълма, откъдето се чувал самотният вой на Вълчо.

- Ке го утепем - допълнило третото прасенце и двамцата, прегърнати през рамо, се заклатушкали да отмъстят.

Намерили Вълка (премръзнал, та се вкочанил - а топките му - на ечемик се свили) и като го подбрали, направо го утепали от бой. След това се върнали при поточето да полеят победата. Напили се като кирки и заспали. Напролет, когато Баба Меца най-сетне изпълзяла от бърлогата си, била приятно изненадана от замразеното свинско, което открила да се валя безпризорно в ракитака.

Когато обаче изяла месото, Баба Меца така се напила от високото алкохолно съдържание в него, че си забравила името.

Пепеляшка

Имало едно време една пичка, викали й Пепеляшка. Казвали й така, защото имала много големи цици и когато се наведела те се търкаляли в земята и ставали пепeливи от праха. Представяте ли си, мили деца, какви цици! Та Пепеляшка имала една много зла мащеха, която й завиждала за циците и й купувала постоянно малки сутиени. Стискали сутиените на малката Пепеляшка, но като нямала други се принуждавала да ги носи, защото имало вероятност да я прекръстят от Пепеляшка на Чернишка.
Пепеляшка имала и две доведени сестри, които също й
завиждали за циците и постоянно й натяквали какви вимета имала. Обикновено й заявявали:"Стига си се пъчила, щото в автобуса вече няма място","С тия бозки пориш въздуха като Боинг в Тихия океан", "Вярно ли е че със сутиена си правиш палатка, когато закъсаш някъде?" или "Прибери си гърдите щото ще се заклещиш на вратата в кенефа" и още разни такива нелишени от основание шеги.
Обаче приказката се обръща, когато се получила обява, че в царския дворец принцът прави щур купон, на който са поканени всички жени на възраст от 16 до 26 години. Двете сестри веднага започнали да се гласят за партито, и то не заради друго, ами защото се носели слухове, че принцът имал особено голям чеп и чукал като нерез по Коледа. А пък това е особено ефикасно средство срещу пъпки по лицето, които те били получили от полов глад. Те понеже били малоцицести тръгнали да си шибат силикон и да си купуват сутиени с пълнеж, но каквото и да правели не можели да стигнат големината а
циците на Пепеляшка. И не само това- тяхните цици се смалили и даже на едната гърдите й хлътнали вече навътре. Затова от прекалена завист сестрите издействали от майка си да забрани на Пепеляшка да отиде на купона в двореца. Разревала се Пепеляшка, но какво да прави-подчинила се.
Та значи настъпила знаменателната вечер на бала. Наконтили се сестрите и тръгнали към двореца. Станало й кисело на Пепеляшка, но какво да прави, освен да отиде до хоремага да си хване някой за една вечер. И тъкмо се упътила натам и на вратата се позвъняло. Отваря Пепеляшка и к'во вижда-кръсницата й.

-Влизай да ти направя един облак-поканила я Пепеляшка.
-С удоволствие- отвърнала кръсницата й.
Изпила кръсницата облака и казала:
-Пепеляшке, такъв хубав облак си направила, че не мога да не ти направя една услуга. Разбрах, че тъпата ти мащеха не ти дава да отидеш на купона в двореца. Ей ти тука ключовете на BMW-то, в него има и едно шише сливова. Тая сливова е на дядо ми, двайсетгодишна е, отлежала. Дядо ми я правеше по специална технология. Тя има свойствата да променя лицата на хората като изпият две двойни. Обличай се бързо, пали колата,
удари по пътя две двойни и върви купонясвай. И да знаеш-тая сливова те държи точно четири часа. Сега е осем, значи в дванайсет ще си станеш пак същата. Хайде, и да ти излезе късмета тая вечер и то няколко пъти. Абе къде е шишето с мастиката?

Тръгнала Пепеляшка и по пътя ударила две двойни. Стигнала в двореца и почнала да купонясва. По едно време видяла сестрите
й да се въртят около принца. Пуснал диджея някакво блусче и сестрите попитали принца:
-Принце, няма ли да ни поканиш на едно блусче. Много ни бива.
А принцът отговорил:
-Абе скумрии, не се ли виждате к'ви сте грозни и плоски като видеокасети. Я по-добре вървете го духайте на войничетата от охраната пред двореца.
Подвили си сестрите опашките, излезли им два пъти повече пъпки. А през това време принцът забелязал Пепеляшка и я поканил да потанцуват. Стиснала го Пепеляшка с онея ми ти цици, приклещила го между тях, така здраво, че на принца веднага му станало. И той й казал:
-Ау ма, шъ ми се пуснеш ли?
-Не може-отговорила му Пепеляшка.
-Как така не може, ти знаеш ли кой е баща ми, ма?
-Абе казах ти че не може. Ти на къв ми се правиш бе, педал?
Ама Пепеляшка само блъфирала. Знаела ги тя мъжете, че
колкото повече се мота работата, толкова повече им се дърви.
Обаче днес не ставало, щото била в мензис. Като си танцували, по едно време тя погледнала часовника си и к'во видяла- дванайсет без една. "Еба си майката"-помислила си тя и запраскала към BMW-то. Принцът само туй и чакал и я подгонил. Ама тя си бягала насериозно. А пък той бил вече пийнал и много много не го бивало да тича, защото организма кръвоснабдявал друг орган, а не краката. Тичала Пепеляшка с все сили, циците й се подмятали и я удряли в лицето така че много-много не виждала к'во има пред себе си. Затова и тя се
спъвала и по едно време принцът я пипнал. Но тя с последни сили се отскубнала от него и в ръцете му останал само сутиенът на Пепеляшка. Трябва да кажа че този сутиен бил подарък от кръсницата и бил правен по поръчка във фабрика "Младост", производител на раници и спални чували. Затова лепвал по циците й като презерватив по онова нещо.
На другия ден принцът много се ядосал задето бил изпуснал Пепеляшка и издал заповед: "Въпросната персона да се издири по голенината на сутиена й. На всички самки на възраст от 16 до 26 години да й бъде премерен".
Тръгнали царските хора по градове, села и паланки да мерят сутиена. Мерили навсякъде, ама нещо не ставал, всички имали по-малки цици от тези на Пепеляшка.
Така стигнали и до къщата на Пепеляшка. Излезли сестрите, но и на тях не станал гигантският сутиен. Въпреки че се били подготвили предварително- изпили десетки литри боза, пак не могли и една трета да напълнят. По едно време царският човек видял Пепеляшка и казал:
-Ба ти снарядите! Я, момиче, ела да ти пробваме това чудо, щото принца е решил или оная да работи или да мине на бастуни.
-Абе остави я тая крава бе, тя и без тая не беше на купона-взели да го убеждават сестрите.
-Не може така, трябва да се мери на всички-царския човек не мислел вече за службата, надеждицата му била да й види циците.
Премерил той сутиена, видял го че пасва, сякаш за нея е правен и завел Пепеляшка в двореца. А там я чакал принца с ...

КРАЙ. (18+) е-е-е форума го четат и непълнолетни

Писмo от отец Серафим до архимандрит Игнатий


Уважаемий архимандрит Игнатий,
Нисък поклон от отец Серафим, настоятел на новата църква в Шейтаново. Слава Богу, нещата в нашата скромна обител вървят добре, преживяваме с Божията помощ. Засега мирише повече на бои и азбест, отколкото на тамян, но послушникът Василий каза, че в нови постройки е винаги така и ако даде Господ, скоро ще се измирише.
Всички се молим да се проветрява по-бързо. Също се молим за здравето на строителите, изградили толкова бързо този храм от стъкло и камък, да пази Господ трудоваците от строителните войски.
Както вероятно си спомняте, на последния събор тази година, Вие споменахте в своята реч съвременните технологии, които в името на Господа и в служба на Господа, можем да използваме, като ми поръчахте да свържем нашия храм с Интернет, електрическа поща и домашна страница, както това вече е направил отец Инокентий от божията обител на Пресвета Дева Мария.
Три дни след това, следвайки Вашата препоръка аз взех половината от волните пожертвувания оставени от моите миряни и отидох на адреса, който ми написахте. Пресвета Богородице, оказа се че там храмът не е по лош от нашия! А и като че ли повече енориаши се тълпят.
С Божията помощ аз предадох необходимата сума пари като изтърпях насмешките на касиерката,заради дребните монети. И ето, срещу моето име изписаха Интернет!
Бог ми е свидетел, че аз помолих да напишат името ми на православния старославянски език, но те ми отговориха, че засега това е невъзможно и написаха името ми с латински букви. При това ме наругаха, нарекоха ме маймуна, но аз смирено изтърпях всичко това. Връщайки се в в храма, веднага позвъних по мобифона на отец Инокентий от божията обител на Пресветата Дева и му съобщих радостната вест. Отец Инокентий веднага изпрати две телеграми от своя Интернет в нашия Интернет, но ние изобщо не ги получихме, въпреки че смирено ги очаквахме до петък. Тогава аз повиках послушник Василий и той каза, че за Интернет преди всичко е нужен компютър. Наложи се изцяло да изпразня касичката за волни пожертвувания и с Божията помощ се отправих в търсене на компютър като взех със себе си божия раб Василий в ролята на съветник.
Уважаемий архимандрит Игнатий! Цената на компютъра беше такава, че никакви суми нямаше да ни стигнат, поради което се наложи да използвам дебитната си карта Борика. Купихме компютъра и към него, естествено, всякакви допълнения, както ме посъветва Василий. Върнахме се в черквата и Василий постави компютъра зад олтара, тъй като там имаме много розетки, а и телефонна такава. Сутринта отново позвъних на отец Инокентий по мобифона и той отново изпрати към нашия Интернет нова депеша, но ние отново нищо не получихме. Послушник Василий каза, че трябва да се обадим в Интернет службата и да разберем защо не работи електрическата поща. Поръчвайки му да се грижи за компютъра, аз отидох на двора да звъня.
Между впрочем, не веднъж съм питал Василий, защо мобифонът в божията черква работи лошо, а под открито небе добре, но за съжаление, той не можа да обясни това. Не успях да се свържа веднага, а когато най-накрая успях да го направя, попитах как можем да получим електрическа поща в черквата.

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ

ВТОРА ЧАСТ


Бог ми е свидетел, че отново грубо ме охулиха, каза ми че съм поп трети, че съм маймуна и споменаха още нещо за "точка биджи", което изобщо не го разбрах. Изтърпях смирено оскърбленията и подложих лявата си буза на мобифона, но те вече бяха затворили. Този ден неприятностите не свършиха с това. Нашият клисар от сутринта беше пиян, а послушник Василий, може да разбира от мирски дела, но от камбани нищо не разбира. След като се помолих смирено, реших сам да се замъкна до Интернет службата и толкова се разбързах, че два пъти ме спираха от КАТ с молба веднага да им опростя греховете.
Пристигайки в Интернет службата аз отхвърлих смирението и направо отидох при началника. Виждайки ме облечен в расо, той ми оказа радушен прием, топло ме приветства, почерпи ме с кафе, даде ми визитка и написа на нея за нашия Интернет много думи, нито славянски, нито гръцки дори. А след като чу моите смирени жалби, дълго ме уверяваше, че неговите работници не са ме обиждали, защото "поп", "маймуна" и "точка биджи" по тяхному означава нещо съвсем друго.
Оказа се, че с "точка биджи" те наименуват цялата майка България, а "поп" означавало протокол. Къде се е чуло и видяло да съставят протоколи на попове! Не се стърпях и лукаво запитах какво е тогава значението на думите "Серафим маймунско а", с които се нахвърлиха върху мене. Началникът се смути за миг и започна да лъже, че това е такава дума или по-точно буква или дори знак, която се изписва след името и адреса, та значи Серафим е моето име,а също и адрес,а значи излиза,че аз съм Серафим маймунско а.Той изрече още много подобни ереси.Аз не го прекъсвах и смирено го слушах, само твърдо го гледах в очите, шепнейки молитви и непрекъснато прекръствах себе си и него.
Накрая силата Господна подейства. Под ясния ми поглед безсрамникът се смути и млъкна. Бог да го съди! Видях в душата му благороден стремеж да заглади вината на своите подчинени, но защо трябваше да ме лъже като че ли нищо не разбирам. По-честно щеше да бъде да се покае щях да му опростя веднага греха.
Не ми харесва това място, има нещо сатанинско, но не мога да се обоснова. Връщайки се към черквата чух отдалече биенето на камбаните, които толкова изкусно се биеха, че от изненада влязох в канавката край пътя, като едва не сгазих човека, който лежеше там. Реших, че Господ е сътворил чудо като е накарал клисарят да изтрезнее и му е дал невероятна дарба. Оказа се обаче, че човекът на когото налетях в канавката беше мъртво пияният клисар. А звънът идваше от това, че послушник Василий през това време е монтирал на камбанарията хитро устройство, което се именува Сафуер. Оказа се, че с помощта на компютъра Сафуер възпроизвежда от лазерен диск звън на камбани. Казах на Василий веднага да махне от камбанарията дяволската техника и да отиде в задния двор, за да си изкупи греха. След това позвъних с мобифона на отец Инокентий, за да му се оплача, но той ми каза че отдавна бие камбанния звън чрез Сафуер и дори води службата на плейбек, когато не е добре с гласа. Потърсих в речника на великия български език думата Сафуер и не намерих такава.Повъртях я в ума си оттам и отсам, и ми се яви прозрение, че тя е смес от думите "Сатана" и "Луцифер". Господ да ни пази и закриля!!!
След като се прекръстих и поръсих компютъра и камбанарията със светена вода, отново извиках послушник Василий и му заповядах да продължи да поправя Интернет. Василий прочете визитката с неславянските думи, възкликна на висок глас: "Как веднага не се сетих, че е "поп три" и седна зад компютъра, без да забележи моето неодобрение. Той се потруди над компютъра до късно и направи всичко, след което ми донесе лист с трите телеграми от отец Инокентий, в които пишеше "тест", "тест" и "тест". Поне да беше употребил някоя божия дума. Струва ми се, че дявол е обсебил отец Инокентий, но не мога да го докажа.
На другият ден следобед, послушник Василий започна да прави домашна страница на нашата черква. Сваляше от стените иконите и ги поставяше в кутия, излъчваща мъртвешки бял цвят. Казваше, че сканира. Потърсих такава дума в речника на великия български език и не я намерих. Чувствам, че тука има нещо сатанинско, но не мога да се обоснова.Василий се мъчи до тъмно, но нещо не се получаваше. Каза че с нашия Интернет е станала нова беда и той трябва да отиде до службата за Интернет, за да се оправи.
Цяла сутрин той се умилкваше около мен, за да го взема, но аз реших да опазя младата му душа от греха и да не го взимам на онова сатанинско място.
Уважаемий архимандрит Игнатий! Наистина нямам думи да опиша какво се случи там! При мен дойде дългокос мъж, представи се като администратор Александър и каза, че началникът му е казал всичко за мене и му е наредил да ми окаже пълно съдействие. Аз, каза той, всичко ще оправя и ще Ви покажа. Заведе ме в задните стаи, където имаше много компютри, заведе ме до своя компютър и в него аз видях очи в очи дявола! Дявол с рога и вила скачаше по екрана! Бързо се прекръстих и строго попитах администратор Александър какво означава всичко това, но той отговори мъгляво нещо за "обикновен линукски скринсейвър", но все пак махна дявола от екрана. След това седна пред компютъра, набра моето име с неславянските букви направи някакви заклинания и заяви, нахалникът му с нахалник, че нямам права!
Аз се възмутих от тази наглост, но администратор Александър отговори, че веднага ще ми даде нужните права. Сега, каза, ще направя "чмод". Аз не знам какво е това "чмод" и опасявайки се от нови беди и неприятности, се наведох над рамото му, за да видя какви копчета натиска.
Господи, помилуй! Кълна се във всички светии, че не ми се е привидяло! Дългокосият мъж набра моето име и "chmod 666"...
Веднага проклех целия дяволски Интернет! Избягах от там по бързо и от вятъра и досега се моля Господ да ми прости за това, което моите очи видяха. Заключих послушник Василий в килията, като му заповядах да пости и да се моли. А компютърът и всичките му дяволски чаркове хвърлихме с клисарят в реката.
Архимандрите Игнатий, стойте по далеч от Интернет, тъй като Сатаната ни изкушава!

ПОСТСКРИПТУМ: Спаси ни нас, Господи! Царството на дявола на земята е много близо! Чувствам го, но не мога да се обоснова. Искрено Ваш:
отец Серафим

15 декемврий 2000 г. Шейтаново.

Мисията на американски пехотинец в България

Секретно
екз. единствен
До контраадмирал Роджър Конър
Норфолк.
Отчет за извършена проверка
Сър. Съгласно Ваше разпореждане от 15 юли 2003г получих заповед да извърша учебно проникване на българска военна база и да предоставя на Вас снимки на склад за съхранение на тактически ракети тип Точка.
Като напътствие Вие ми казахте: Стив, не се съмнявам във Вашата подготовка. Вие сам се равнявате на взвод
морска пехота. Не давайте никакъв шанс на българите, на карта е поставена и честта на силите за специални операции. Имайте предвид че и български диверсант ще се опита да проникне в наша ракетна част.
В града пристигнах с легендировка на богат английски турист и веднага почуствах зад себе си опашка. Агенти на един едър генерал с бръсната глава ми откраднаха още на летището куфара с личните вещи, тоалетни принадлежности и видеокамера на обща стойност 4500$.
В тоалетната двама агенти под прикритието на гейове се опитаха да ме ограбят. В ръкопашния бой загубих зъба си с вградената инфрачервена камера и GPS на стойност 6300$ . Излизайки от тоалетната видях, че е съсипан и костюмът ми с антирадарно покритие на стойност 10000$.
Намерих въпросната войнска част и маскирайки се, започнах да водя денонощно наблюдение, излизайки от укритието само през нощта. Около поделението беше опъната бодлива тел, около която бягаха кучета с
неопределена порода. Те бяха невероятно зли, вечно гладни и хапеха всичко до което можеха да се докопат. Хранеха се с това което могат да докопат в отговорната си за пазене зона. С цел привличане, нееднократно се опитах да ги нахраня с мюсли и сух хамбургер от неприкосновения запас на морския пехотинец, но уви, те категорично отказаха да го вкусят. Предложения салам тип хамбургски местен на стойност 1,5$/ кг също отказаха. Когато Аз им демонстрирах яденето му те ме гледаха с мрачен интерес. И имаше защо. Получих силно натравяне сър. Представяте ли си сър да се нахрани с
местен аборигенски салам капитан от морската пехота?
Длъжен съм да ви доложа сър, че на четвъртия ден, впредвид обстоятелствата с натравянето, свърши запаса ми на американска тоалетна хартия, а походния биоклозет се препълни. Едва оживях, когато се свърши и походния дезодорант и от укритието ми се понесе зловоние от което бягаха и местните цигани. За целта се наложи да взема квартира под наем за 12$/ден и да се измия. Позвъних на жена си и и казах че много я обичам. Подключих се към местната телефонна централа с цел подслушване на телефонната линия на войнската част.
Сър, аз отлично владея литературен български, но българските военни говорят на непонятен сленг, част от който дословно привеждам::
- Господин капитан ебания фатмак пак е заебал службата и бичи карти някъде с други ебани фатмаци. Новобранките до един се се тръшнали по креватите и
хъркат като рязани бургии. На което капитанът отговаря:
- Лейтенант, бомбе недоклатено, ами ти какво правиш да ти го начукам в три ката???
Направих извод че този сленг не се поддава на дешифровка.
След крайно неудачния опит с телефона се върнах към кучетата като им предложих гъши дроб от 15$/кг.
Изядоха го. Започнах да ги храня редовно. След два дни най съобразителното куче изрови дупка под бодливата тел и по следата ме намери в конспиративната квартира, като започна яростно да лае и да стърже по вратата.
Не го пуснах от страх да не се демаскирам.Псето от яд се изходи пред вратата и се върна към местослужбата си.
Лайната ги събрах всичките. Вечерта облякох суперперкостюма тип Стелт и го натрих с кучешки лайна. Промъкнах се под бодливата тел. Кучетат ме подушиха
и широкоотворили очи наблюдаваха придвижването на Голямата купчина. Веднага след кучешките къщички лежаха големи продълговати сандъци с руски
надпис "Не открывать!Взрывоопасно!" и непознати символи и букви: от типа на УВО 91, УВО 93, УВО 98 .
Покрай сандъците мирно спеше часови. Не го събудих.
Отворих един сандък.
Ракети!! Целите покрити с ръжда. Явно камуфлаж. А къде са истинските??
За всеки случай поставих в сандъка снимка на Доналд Ръмсфелд. Затваряйки сандъка се закачих за гвоздей и скъсах суперкостюма.
Събуди се часовия и извика:
-Стой кой идва?!!
Погледна ме, нарече ме глупак и че съм го изплашил и пак заспа. В далечината се виждаше ниско и ярко осветено с прожектори помещение.
Пред него часови и сигнализация с бодлива тел.
Това е. Елиминирах сигнализацията, светлината и часовия.
Прекъсвайки прводника към видеокамерата забелязах, че проводника е само с обвивка без медна жица.
Явно действат в автономен режим.
Опитах се да разбия видеокамерата и след удара разбрах че това също е камуфлаж, защото тя беше дървена.
Къде е истинската нямах време да търся. Пристъпих към вратата с електронна брава.
Въведох код от лаптопа, бравата зазвъня, забръмча, от нея започна да бие ток, но не се отвори.
Правилно ни говориха в академията в Норфолк че българската електроника не се поддава на логика.
Докато се мъчех със бравата акумулаторите на лаптопа паднаха и се наложи да ги изхвърля(50$). И да се залепя за тавана. Чуха се стъпки на приближаващия часови. Той се приближи плътно и почука с приклад по електронната брава.
- Кой е, мамка му? - се чу отвътре.
- Аз бе педал.
Врата се отвори.
Всичко беше толкова просто като навигация по глоубмастер. Лепенките не издържаха на екстремалните условия на варосания с паяжна таван и аз паднах, разбивайки телефона за спътникова връзка и самото
си ухо на обща стойност 3200$. Дочаках заминаването на часовия, от когото се носеше дъх на алкохол, явен
признак за наличие на ракетно гориво.
Почуках с крак по бравата.
- Кой е пак бе мамка ви?!
- Аз.
-Кой си ти бе путка майна?
След преминаването на непреводимия жаргон аз си спомних че в такива случай в академията са ни учили да говорим истината и казах:
- Стив, от Уисконсин.
Часовият се досети че зад врата е чужд човек и от любопитство отвори. Елиминирах часовия и се огледах.
Голямо помещение без прозорци и вентилация и надпис "Артелно". Силно се носеше мирис на алкохол.
На маста голяма чаша, пълна дополовината.
Отворена консерва с надпис "Русенско варено".
Чували с картофи. Навсякъде. Учил съм че алкохолът е ракетно гориво, но ракетите явно бяха скрити сред
чували с картофи. Помирисах чашата и направих извод че това са точно ракети с малък обсег щом горивото се залива с чаши.
Започнах да разхвърлям чувалите с картофи и намерих желязна туба с надпис "Медицински спирт". В това време на вратата се почука.
- Кой е, мамка ви - попитах аз
- Ние.
Паролата беше неправилна.
Не отворих. Пак почукаха.
- Кой?
- аве майна, отваряй, баба ти от мексико е.
- Грешка, баба ми е родена в Айова.
- Коой??
- Отваряй бе бомбе, твойта мамка.
Реших да ги примамя и отворих.
В следващия момент ме тресна един юмрук и ми счупи носа (1000$).Съвзех се когато часовите ме изхвърляха през бодливата тел. Чух кодираните преговори на отдалечаващите се войници:
- Аве, майна, отде се взе тоя битник, мамка му проста, облечен в полиетилен и овалян в кучешки лайна. Баси вонята. Ако фатмака разбере, че е влизал в
Артелното, освен 10 денонощия арест ще ни бъркат в задниците на цялата рота и познай, старите кучета ще ни пийнат мозъка. Болеше ме всичко.
Суперкостюмът( 100 000$) беше скъсан и овалян в картофи. Наложи се да го закопая. На другия ден заемайки наблюдателния си пост забелязах тримата
часови изпънати пред сандъците и един сержант им крещеше:
До сега само снимки на голи жени намирах в сандъците, а сега къв е тоя педераст, резбите ли обърнахте, мамка ви?
Тъй като нямах сили да продължа операцията, преминах към вариант "Б" и се прибрах в базата.
Всичко разходи по операцията: 530 246$ Сър, пристигайки в Норфолк се запознах с отчета на диверсанта на разузнавателно управление към ГЩ на
българската армия:
Той в течение на четири седмици е разглеждал военната част през прозорците на близкия бар, и когато парите му свършили с последните 200$ се хванал на бас с един от американските охранители че не може да сложи фотографията на дядо си - артилерист от Виетнам на някоя от охраняваните ракети. Сержантът поставил снимката и за да вземе 200$ я документирал със снимка на ракетата.
На следващия ден от разузнавателно управление позвънили в американската база да махнат фотографията от ракетата.
Отчетът на българския диверсант изглежда така:
200 $ - самата операция.
100 $ - колата в която е спял понякога.
900 $ - уиски
200 $ - боб по мексикански
5400$ - разходи по жени с леко поведение
Общо: 6800$
В заключение, сър считам, че нашите учения по оцеляване са съвършенно неефективни. Ние сме научени да ядем скакалци, змии, скорпиони и зелена трева. В България това го нямаше въпреки, че търсих.
Тоалетните ни не са в съответствие с бойните нужди.
Във връзка с това моля да бъда изправен на двугодишни курсове в България.
Ваш: капитан трети ранг Стив Маккинли.

Циганската спяща красавица !!!18+

Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама
псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Кат го погледнеш и
напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и
сичкото са мръщи и кат иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са
наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка
му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го
туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво
апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши
сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне,
тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и
малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път.
Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин,
некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал
шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го
завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка.
Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и
фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го
затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек
отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали
че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та
да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил
мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка,ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от
Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва
майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем
годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било
баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе
мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали
"Некрофил", ама него му било през...нали, щот и без тва не са родило
ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от
транспорта, свалил каската - слуша : "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай
сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са
усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? -вика, и веднага са сети че само женско мое
така яко да бичи. И го фанал яко некро...тва, любофта. И са фарлило на
земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на
необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели,бе? Фаща и расковава целото капак, и кат
поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той -
долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са
опраил го......така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по
грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа
- некаф кофчег и един жаба. " Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си
мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата
стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! -И тоа вика
убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото
принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са
ядосва , и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са
превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал
жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре
пак го напънал, после пак -траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето
път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра
жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така.

ЕДИН НОГО КЪСО ПРИКАСКА

И , начи ся, отидел Пипеляшката, на бала, ма на ношнуту клуб. И фаща и сас принца са чекне там, танцува. И гледа, и брои - вече станали двинайсе...
И тва фаща да избягва от клуба, тарчи на улицата и гледа - айдееее - моторетката стана тиква. Зважда оглидалото и гледа на нея - анаджииии - тя самото са привръща на кратуна. Пълна объркване. Гледа на ношното клуб - тя става на районното. Еба го ф мамата. И ся злиза оттам принца и вика : Чекай,ма, киде фана, ма? А Пипеляшката един лаф не мое да реди, само са поти, змъчва са, тик фана и само показва сас пръсти - те на, дванаесе. И принца сичкото обачи разбира, фаща Пипеляшката, качва на ладата и тръгват. И двама дена му дава само минерален вода да го пие, и на онва му мина. Отпусна го.
Ми нема майтап, Мемет, дванаесе парчета екстази серьозен работа, еееей.

Червената шапчица

Как биха разказали приказката за Червената шапчица:

1.Анонимен тинейджър:

Абе, копеле, к'во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
-Абе, ти къде си тръгнала ма?
А оная му вика:
-Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене.
А вълкът:
-Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
-Шъ й пратя, ако не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: ''Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к'во да права с оная пичка''.
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
-Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
-Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извратен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
-Влизай-вика оня.
И к'во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
-Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
-За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.

2.Майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово:

Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322-домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).
Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова еденица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име ''Разпори и извади'', чиито цели са:
Първо:Унищожаване на вражеското съединение ''Вълк'';
Второ:Спасяване на подразделенията ''Баба'' и ''Червена шапчица'';
Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.
За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.

3.Каруцар:

Еба да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го ебъ у гъзъ. Тогава вълка, да го еба в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата. Пъкнала бабата и оня я изел, деба тая женка парлазирана. Еба й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, деба нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе ебала си е майката. И почва да я пита, деба нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й деба. И вълка по едн време зел, че я изел. Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му ебал мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

4.Програмист:

Още докато е под DOS юсера ''Mother'' подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса ''Вълк'' версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия ''Ловец'' 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси ''Автомат Калашников 4.7'', открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.

5.Филмов критик:

Действието на филма ''Червената шапчица'' е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район-гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж-Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, тя е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми-като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи-Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване-за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала-доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че ''Червената шапчица'' не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма-изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой.
И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън
Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.

6.Рокясал младеж:

Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Крейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
-Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
-Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
-Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
-Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена-отвърнал Улфа.
-Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
-Щото съм метълка, ма!-пак отвърнал Вълка.
-Ми що са ти такива големи кубинките ма?
-Ми щото да ритам разни дискари като теб ма! Hell awaits!-отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
-Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само ''Арда''. Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и тал намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.

Червената шапчица
Една съвременна версия.
Тя обича да ходи в “Червило”. Носи червени прашки, червен сутиен и мечтае да кара червен Mini Cooper, но все още бръмчи с ролери, понеже няма 18. От време на време се отбива при баба си, около датите, когато старицата получава пенсия, щото Червената шапчица трябва да изкърти някой лев за ретро-партито. И понеже не може да иде без хич, сиреч с празни ръце, прасва от кухнята един хляб, щафета салам за хубави хора, с Бай Вълчо -любимия бабин артист и тън-тъ-тъън с кошничката към центъра. И както си подскачала през Борисовата градина и си слушала Глория на mp3 от един храст изскочил Кумчо Вълчо по прякор Дучето. “Колко пъти шампион?” - изревал той. “А Йешич генерал! Само ЦСКА! Отивам при баба.” – изпиукала тя. Малко по-късно Дучето се престорил на бабата в кревата. “Червена шапчице, легни при мен да те видя по-отблизо” и я затиснал с огромния си търбух, но дошъл ловецът ББ, не ми бил Биг Брадър, най– бил Бат Бойко, и му напълнил зъркелите със сачми.

Една басня



На едно дърво в гората си стояла една врана. В човката си държала парченце сирене.Стояла си тя, а под дървото се появила лисицата- завъртяла се около дървото- няма как да се докопа до сиренето. След малко дошла мечката. Като видяла лисицата, хванала я и я опънала. Враната като видяла това казала: ''га'', и сиренето паднало от човката и.

Какъв е извода:
Като не шибат тебе най-добре е да си мълчиш!

Тва за ена мома , дето искат да я женат.Ама, техните я нерват щото не и дават да избира мноо мноо. И тя са зарибяаа да я отвлече змея, а не го е виждала.И като се появява змея тя се спича, ама после се надъхва.И отиат в пещерата му. Тя кът се събужда-той мноо мил и як и и дава ягоди. Ама , тя осъзнва за ко стаа дума щот заибава родители и туй онуй...И я е страх мноо щот заспала по пътя. Змеят , като я скива такава и вика : „ Ай отиай си тугава, ща иба .Само ма заблуждааш.” И страда. И тя тръгва, ама му се кефи , че я пуща и решаа да остане. И вече става адски яко. Ама, идва цяло село да си я прибира обратно. Тя скача да не заколат змея и го отнася. И то тъпият и брат я убива...

Имало една змия, която всявала ужас в малко село. Тя хапела и убивала хора и животни.

Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране. Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика. През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна.

Около месец след това преобразената змия се държала добре с хората.
Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата). Накрая се завърнал в селището на змията.

Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана. Змията се оплакала на мъдреца и казала: „Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“
Мъдрецът и отговорил кратко: „Като ти казах да не хапеш, не съм ти казвал да не съскаш!”