Св. Варвара почитат днес- започват зимните празници

Св. Варвара почитат днес- започват зимните празници



Света Варавара празнува църкавата днес. Народният календар нарича 4 декември - Варварица, Варваринден. В народните представи Варвара е сестра на Свети Сава (почитан на следващия ден) и на Св. Никола (6 декември). От днес започват и зимните празници по българските обичаи, с поречицата: "Варвара вари, Сава меси, Никола гости гощава!".

На днешния ден стопанката на дома опича малки кравайчета за момчетата и куклички за момичетата, вари жито, царевица, боб и ги раздава раздава по съседи, да не боледуват децата. Празникът наричат още "женска Коледа", защото в него участват само жени.

Св. Вмчца Варвара


За св. Варвара легендата разказва че била римска девойка, която приела християнската вяра. Разярен, баща й я завел при местния префект, който осъдил Варвара на смърт чрез обезглавяване. Баща й изпълнил присъдата, но на път за вкъщи бил поразен от светкавица. Затова народът вярвал, че св. Варвара пази от светкавици. B народните вяpвaния Вapвapa e сестрата на св. Caвa и св. Никола и нeйният ден e подготовка за тexнитe: "Вapвapa вapи, Caвa пeчe, Никола гости поcpeща".

Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват. Празнува се за здравето на децата и стоката.

В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета.

Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят "за баба Шарка".

За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Именничките посрещат гости през целия ден.

В образа на светицата Варвара се откриват много предхристиянски черти; в известен смисъл тя персонифицира болестите чрез външния си вид и част от функциите си. От друга страна тя символизира плодородието, покровителствайки домашните животни, здравето и брака.

В това отношение св. Варвара е близка до св. Екатерина и въобще - до народните представи за християнските женски божества. Двойствеността на нейния образ обаче е значително по-засилена, защото празникът й "попада" в ярко изразената гранична зона, когато "денят се изравнява с нощта". Тези представи обуславят амбивалентността на обредните практики: омилостивяване чрез житна жертва на хтоничното начало и осигуряване на плодородна година (в природен и социален план).

Тук, както и в по-голямата част от народния ни календар, се преплитат отношение към тайнствени езически божества и към християнски светци. Обредите имат важна защитна роля, но и гадателна, и женитбена насоченост. Самият празник е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.

Празнични ястия, приготявни на празника на св. Варвара




Българската национална кухня представлява огромен интерес за хората, които я познават, но и за тези, които не са имали щастието да я опитат. Тя е повече от практична за съвременната жена, тъй като не отнема много усилия на домакинята и не изисква много време. Освен това българската национална кухня е интересна и с начина на приготвяне на ястията. Тези начини са непознати за повечето жени, но правят приготвените ястия оригинални и преди всичко вкусни.
Българската традиция изисква за всеки празник да бъдат приготвяни специални ястия, с които той да бъде почетен. Тези ястия трябва да бъдат приготвени от домакинята - те не трябва да са купени като полуфабрикати или приготвени от друга жена.
На 4 декември в България се отбелязва празникът на Великомъченица Варвара. Тази светица е закрилница на децата от различни болести и най-вече от едрата шарка. Но празникът е не само за децата, но и за животните. За този ден се приготвят пресни питки, които се намазват с мед. По стара българска традиция домакинята излиза на пътя и раздава питките на минувачите. Всеки, който отчупва от питката, изрича благословия: "Да дава господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!" Сутрин нечетен брой деца - три, пет, седем и т.н. се събират на някоя поляна, като всяко едно от тях носи дръвца и по няколко шепи зрял боб. Те правят огън, слагат боба в глинено гърне и го варят на чорба. Когато бобът омекне и преди в гърнето да е прибавено сол и лук, дете, което е изтърсак - последното дете на родителите си, изважда с лъжица от боба и слага на коляното на всяко дете по три зърна. Децата са насядали в кръг. Всяко дете изяжда зърната, като ги взема в устата си без да ги пипа с ръце. В България съществува поговорка: "Света Варвара меси, Свети Сава пече, Свети Никола яде."
До деня на Света Варвара расте нощта. Този празник е по време на Коледните пости, затова за него се приготвят постни ястия.
Питката, която се приготвя за празника на Света Варвара трябва да бъде много внимателно приготвена, като се спазят всички препоръки и указания на рецептата.

КЪПАНА ПИТКА
Необходими продукти
3 яйца
1 чаена лъжичка сол
1 супена лъжица захар
3 супени лъжици олио или разтопено краве масло
1 кг. брашно, мая за хляб колкото кибритена кутийка
1/2 литър прясно мляко

Приготовление:
Ако искате питката ви да стане точно такава, каквато са я приготвяли бабите в България, трябва да не щадите сили и желание.
Запретнете ръкави и замесете натрошената мая с малко мляко, захарта и малко брашно, за да се получи кашичка. След това проявете малко търпение и оставете маята да бухне.
Някога бабите ни са пресявали брашното по два пъти - за да няма нечисти помисли у хората, които ще ядат от питката, но и за да остане най-чистото брашно. Днес това може и да не бъде изпълнено. Сипете брашното в тава и в средата направете "кладенче" - малко празно пространство, в което слагаме бухналата мая, разбитите яйца, солта и мазнината. Като добавяте прясното мляко, замесвате тесто, което месите, докато стане идеално гладко. /По начина на месене някога са били избирани момите в българските села. Те трябвало да месят енергично, сръчно и бързо./.
След това трябва да сложите полученото тесто в тензухена кърпа и да го пуснете в голяма тенджера в хладка вода. Затова тази питка се нарича къпана питка. Когато тестото е готово, или "изкъпано", то изплува на повърхността на водата повече от половината. Тогава трябва да го извадите от кърпата и да го омесите отново с брашно.
Едва тогава можете да оформите пита, която да поставите в намаслена тава, да я намажете с жълтък, разбит с малко вода и да я поставите в студена фурна.
Запомнете: тази питка не трябва да се пече в предварително затоплена фурна. Температурата на фурната трябва да е умерена - 150 градуса.
Питката може да бъде предложена с мед, чубрица или кисело мляко като закуска, ако пред дома ви не минат хора и няма на кого да я раздадете.

За обяд можете да приготвите ПЪЛНЕНИ СУХИ ЧУШКИ, които са постни и представляват идеална храна за хората с нежен стомах или пък за вегетарианци. В България сухите чушки са много популярни. Наесен червени чушки с дебели люспи се нанизват на дебел конец и се закачват под стряхата на къщата или в сухо проветриво помещение. Ако нямате сухи чушки, разбира се, можете да използвате пресни. Ако нямате и пресни, използвайте консервирани. Ястието ще бъде много вкусно, тъй като рецептата е предвидена за всякакъв вид домакини - от село, от град или забързани, които предпочитат да купуват продуктите готови или консервирани. Това е и едно от предимствата на българската кухня - всяко ястие може да бъде приготвено от различен вид продукти - сухи, пресни, консервирани, а и всеки продукт може да бъде заменен с друг.

ПЪЛНЕНИ СУХИ ЧУШКИ
Необходими продукти
12 сухи чушки
2 глави кромид лук
2 моркова
4 супени лъжици олио
1 кафяна чашка ориз
1/2 чаена лъжичка смлян черен пипер
1 супена лъжица нарязан на ситно магданоз
1 супена лъжица нарязани на ситно листа от целина
сол на вкус

Приготовление:
Има няколко начина да приготвим сухите чушки. Можем да ги попарим с вряла вода или да ги пуснем във вряща подсолена вода и да ги варим докато омекнат. От вас и свободното ви време зависи кой начин ще изберете.
Ако пък ги накиснем в студена вода, трябва да ги държим в нея от вечерта до сутринта. този начин е подходящ за домакините, които предпочитат да мислят за утрешното ядене от предния ден, но и за тези, които предпочитат да не се намесват пряко в процеса на готвене.
И в трите случая след това трябва да обелим набъбналата корица (дръжките и семките на чушките трябва да бъдат почистени предварително).
Приготвяме смес като в подсолена вода задушаваме нарязания на ситно лук и настърганите на ситно ренде моркови.
Когато зеленчуците омекнат и водата изври, наливаме олио и запържваме. Прибавяме ориза, наливама една чаена чаша гореща вода и варим на умерен огън, докато оризът поеме водата и набъбне. Тогава сваляме тенджерата от огъня и прибавяме смления пипер, нарязания на ситно магданоз и нарязаните на ситно листа от целина.
Когато сместа се охлади, с нея ще напълним обелените и почистени чушки. Чушките трябва да наредим плътно една до друга в тенджера, на дъното на която сме похлупили чиния. това се прави, за да не излезне оризът от чушките по време на варенето. Понякога българските домакини слагат чиния и върху чушките.
Наливаме гореща вода в тенджерата, докато чушките бъдат покрити и варим на тих огън.

Ако по някакви причини не можете да ядете чушки, ориз или някой от продуктите, необходими за приготвяне на горната рецепта, предлагаме ви още една идея, която ще разнообрази всекидневното ви меню и благодарение на която ще усетите вкуса на България. Става дума за един особен начин на приготвяне на леща, който ще откриете в рецептата ЛЕЩА ПО ЛЯСКОВСКИ.

ЛЕЩА ПО ЛЯСКОВСКИ
Необходими продукти
1 1/2 чаена чаша леща
1 голяма глава кромид лук
2 моркова
1/2 глава целина
4 картофа, два червени домата - пресни или от консерва
1 кафяна чашка олио
3 скилидки чесън

Приготовление:
За да приготвите това ястие от леща, трябва да имате поне една нощ предварително на разположение. Не мислете, че през цялата нощ ще готвите - това не съществува в българската кухня. Трябва просто от вечерта да измиете и почистите лещата и да я накиснете във вода, където да престои през нощта.
На следващия ден преди да започнете да приготвяте ястието трябва да изцедите лещата, да я залеете с прясна студена вода и да я варите на умерен огън, докато омекне.
В друг съд задушете в олиото и в една кафяна чашка вода нарязания на ситно лук. Когато лукът започне да пожълтява, сложете нарязаните на малки кубчета моркови и нарязаната на кубчета целина.
Прибавете тази смес към почти сварената леща заедно със скилидките чесън /които не трябва да бъдат обелени/, обелените и настъргани на едро ренде домати и нарязаните на кубчета картофи.
Варете докато лещата омекне напълно - тогава прехвърлете сместа в намаслена тавичка, посолете на вкус и печете в умерена фурна, докато омекнат напълно и картофите.
Това ястие е много полезно за малки деца, възрастни хора и жители на студени страни, тъй като е много хранително. Това се дължи на топлинната обработка, на която е подложено - варене и печене. При варенето хранителните вещества и качества на продуктите се запазват, а при печенето продуктите се обработват по начин, който е най-лесно усвоим от стомаха. Ето защо в България, и по-точно в малките градове и села, през зимния сезонхората предпочитат варивата като боб, леща, грах, и разбира се, месо след Коледните пости.

Като десерт към това ястие можете да предложите ОРЕХОВКИ. По това време на годината орехите са вече събрани и изсушени и могат да бъдат използвани за приготвянето на различни видове дребни сладки и сладкиши. Става дума за черупковия плод орех, а не за кокосовия орех, който расте в топлите страни. тези сладки се приготвят много бързо и лесно и не изискват много време от страна на домакинята. Рецептата, която ви предлагаме, се изпълнява най-вече в град Шумен и селата около него.

ОРЕХОВКИ
Необходими продукти
250 счупени орехови ядки
белтъците на две яйца
200 грама пудра захар

Приготовление:
Най-напред трябва добре да разбиете белтъците, докато се получи гъста "снежна" маса.
Към тях трябва да прибавите последователно захарта и ореховите ядки, като непрекъснато разбивате с миксер или на ръка.
След като продуктите бъдат добре разбити, оформете с лъжичка купчинки, които ще подредите върху намазана с масло хартия. Можете да използвате също така домакинско фолио, поставено върху дъното на плитка тава.
Сладките се пекат в слаба фурна докато почервенеят.
Трябва да знаете, че за да се запази целостта им те се отделят от хартията или фолиото, докато са топли.
Можете да ги поръсите с пудра захар и да ги подредите в чиния, която да украсите с борови иглички. Така децата ви ще се зарадват на украсата и със сигурност ще харесат тези вкусни сладки.
Това е едно меню, което можете да приготвите не само на празника Света Варвара, но и по всяко време на годината. То ще представлява интерес за близките, роднините и приятелите ви, които все още не са опитвали българската национална кухня. За тях и за вас ще бъде интересно да знаете също, че българската кухня е претърпяла много чужди влияния: гръцко, турско, азиатско, руско, кавказко, персийско. Но въпреки това е успяла да запази оригиналността и неповторимостта си през вековете, като е приела само най-интересното и пикантното от чуждите кухни. Това я прави повече от екзотична и неповторима на вкус. Не напразно всяки, който веднъж е опитал българско ястие, не го забравя до края на дните си и търси винаги нови начини да задоволи капризния си вкус с друго традиционно меню от националната ни кухня. Ето, че вие имахте първата възможност да се докоснете до традиционната българска кухня. Търсете ни отново и добър апетит!

КОНСУЛТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
1. НАРОДНА ТРАПЕЗА ОТ ДИМИТРОВДЕН ДО ГЕРГЬОВДЕН - Д. МАНТОВ, ИК "СВЕТУЛКА-44", 1997, СОФИЯ
2. БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА КУХНЯ - Л. ПЕТРОВ, Е. ЙОРДАНОВ, С. УЗУНОВА, Н. ДЖЕЛЕПОВ, ЗЕМИЗДАТ, 1984, СОФИЯ