ВЕЛИКИ ХУДОЖНИЦИ

СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ - ВАН ГОГ

През 1888 г. холандският художник Винсент ван Гог се премества да живее в градчето Арл, Южна Франция, привлечен от изпълнените със слънце южни пейзажи и най-вече полята, осеяни със слънчогледи. Ван гог обичал местните слънчогледи и ги рисувал отново и отново, нанясяйки боята бързо, с плътни мазки. Той украсил дома си с картините със слънчогледите като поздрав за добре дошъл към приятеля си Гоген, който пристигнал заради него в Арл.

Картината "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ" изобразява дузина слънчогледи, поставени в малък буркан. Те омайват с искрящите си цветове. Ван Гог смятал, че цветовете имат символичен смисъл. Например ,жълтото за него означавало щастие и приятелство.

Ван Гог рисува "Слънчогледите" през 1888 г. като използва маслени бои на платно с размери 92х73 см. и полага боите направо от тубата върху платното.

Ван Гог е роден в Холандия през 1853 г. Днес неговите картини сруват милиони, но приживе той живеел в крайна бедност. Успял да продаде само една своя творба и трябвало да разчита на помощ от своя брат Тео ван Гог, който вярвал безусловно в таланта му.

Ван Гог развива психическо заболяване и през 1890 г. се самоубива.

САНДРО БОТИЧЕЛИ - РАЖДАНЕТО НА ВЕНЕРА

Сандро Ботичели е роден в Италия около 1445 г. Неговото истинско име е Алесандро Филипепи. "Ботичели" бил прякорът му, което на италиански означава "буренце".
Ботичели нарисувал Венера по поръчка на един богат млад италианец,който се интересувал от римските митове и легенди.По онова време легендата за Венера тъкмо била възпята от един италианси поет, а картината изглеждала като безмълвна версия на поемата.



Тази картина изобразява римската богиня на любовта Венера.Родената от морската пяна Венера е стъпила върху голяма раковина.Двамата богове на вятъра я тласкат към брега с дъха си,където я очаква нимфа,за да я загърне с разкошно наметало.

Раждането на Венера е нарисувана през 1485 г. с темперни бои върху платно с размери 173х279 см.

Микеланджело Буонароти

Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов художник, скулптор, поет и архитект, представител на Флорентинската школа. Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос, в него присъстват идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм, характерен за периода на късния Ренесанс. То оказва силно влияние върху Тициан и венецианската живопис и се смята за основа на стила маниеризъм.



ЛЕБЕД ИЗНАСИЛВА ЖЕНА

Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)

Тайната вечеря (на италиански, Il Cenacolo или L'Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца. На картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията. Картината се позовава на Йоан 13:21, в което Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде. Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света; за разлика от много други ценни картини, обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества.
Изображението е с размери 460 на 880 и се намира на стената в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано. Темата е традиционна за християнското изкуство, но интерпретацията на Леонардо ѝ придава повече реализъм и дълбочина. Отсрещната страна на трапезарията е заета от фреска " Разпятие " от Донато Монторфано, към която Леонардо добавя фигури от семейството на Сфорца. Да Винчи започва работата си по Тайната вечеря през 1495 и я завършва през 1498 — но не работи постоянно само по тази картина през този период.

"Тайната вечеря" акцентира върху реакциите на всеки един от апостолите когато Исус им съобщава, че някой от тях ще го предаде. Фигурата на Христос е разположена в центъра на изображението. Перспективното решение е такова, че пресечна точка на всички линии се явява главата на Исус. Това допълнително усилва усещането за значимостта му. Някой изкуствоведи смятат, че идеята на Леонардо е да представи Бог като "първодвигател" (il primo motore)[1] на всичко във Вселената. Обръща се внимание на особеното движение сред учениците на Исус предизвикано от съобщението му. Ритъмът на позите им е сравняван с някои чертежи на машини от Леонардо.

Всичките дванадесет апостоли имат различна реакция при новината, с различна степен гняв и шок. Леонардо ги е разделил в четири групи. От ляво на дясно:

* Вартоломей, Яков Зеведеев и Андрей Първозвани образуват композиция от три фигури; и тримата изглежда са изненадани. Двете ръце на Андрей Първозвани са сякаш за да спре невероятното съобщение.
* Юда Искариотски, Петър и Йоан образуват друга тройна композиция. Юда е в сянка, изглежда уединен, изолиран от света, но изведнъж върнат в реалността от внезапното разкритие на плановете му. В ръцете си държи малка торбичка със сребро, която е получил като отплата за предателството. Петър изглежда ядосан. Той държи нож, който е насочен далеч от Исус. Най-младият апостол, Йоан, изглежда, че губи съзнание.
* Тома, Яков Алфеев и Филип образуват следващата тройна група от персонажи. Ясно се вижда, че Тома е разтревожен; Яков Алфеев афектирано вдига ръце във въздуха; изглежда изумен. Филип сякаш иска допълнително обяснение.
* Матей, Юда Яковов (Тадей) и Симон Зилот също са обединени като тройна композиция. И Тадей, и Матей са обърнати към Симон Зилот, вероятно за да разберат дали той няма отговор на въпросите им.

Всички имена са установени от историци изследващи изкуството. През 1800 г. e намерен ръкопис съдържащ имената на апостолите. Преди това идентифицирани са били само Юда, Петър, Йоан и Исус въз основа на подготвителните етюди на самия Леонардо.

Типично за този тип изображения Леонардо рисува вечерящите само от едната страна на масата, така че никой от тях да не е с гръб към нас. Интересно е че на останалите изображения засягащи същата тема, Юда винаги е самотен, в противоположния край на масата, далеч от останалите апостоли. Друга особеност на иконографията на тази тип изображения е рисуването на ореол около главите на всички апостоли с изключение на Юда. Леонардо създава по-динамичен и реалистичен ефект, като не отделя Юда от останалите, а го поставя в сянка.
Леонардо рисува "Тайната вечеря" по-скоро на суха стена от колкото на мокра мазилка, така че тя не е истинска фреска. Стенописът не може да бъде променян докато художникът работи върху него, заради което Леонардо решава да зазида каменната стена със слой от борова смола, гипс за скулптури и цимент за спойка, и тогава да рисува върху стената с темпера. Заради този метод изображението не устоява на времето много дълго – няколко години след завършването му то вече показва признаци на разрушаване. Експериментът на художника, който смесва техниките на темперната и маслената живопис е друга причина за бързото и увреждане.

Запорожките казаци пишат писмо на турския султан

Запорожките казаци пишат писмо на турския султан е една от най-известните и значими картини на руския художник Иля Репин.

Платното се съхранява в Руския музей в Санкт Петербург.
Османският султан Мехмед IV изпраща писмо до казаците със следното предложение:

Аз, султан и владика на Високата порта, син на Мохамед, брат на Слънцето и Луната, внук и наместник на Бога на земята, властелин на царствата Македонско, Вавилонско, Ерусалимско, Велик и Малък Египет, цар на царете, владетел на владетелите, несравним рицар, никога непобеден воин, владетел на дървото на живота, непреклонен пазител на гроба на Исус Христос, управител на Бога, надежда и утешител на мюсюлманите, страшилище и велик защитник на християните, повелявам Вие, Запорожките казаци, да ми се предадете доброволно и без всякаква съпротива, и вашите нападения да не ме безпокоят.

Сцената запорожките казаци пишат писмо на турския султан е увековечена в едноименната картина на Иля Репин.

Отговор на Запорожци до Мохамед IV Запорожките казаци до турския султан! Ти Султане, дявол турски, на проклетия дявол брат и другар, и на самия Луцифер секретар. Какъв по дяволите рицар си ти, като не можеш с гол гъз таралеж да смачкаш? Дяволът сере, а твоята войска яде. Няма да успееш, кучи сине, синовете християнски под себе си да имаш, от твоята войска не се боим, по земя и вода ние с тебе ще се бием, да ти ебем майката. Вавилонски готвач, Македонски водонос, Ерусалимски пивовар, Александрийски дерач, на Великия и Малкия Египет свинар, Арменска свиня, Подолски злодей, Татарски колчан, Каменецки палач, на целия горен и долен свят шут, а за нашия Бог - глупак, на самата аспида внук, а на нашия хуй - кука. Свинска мутра, конски гъз, месарско псе, непокръстена тиква, да ти ебем мамата. Ето така ти отговарят запорожките казаци, нищожество! Не си годен дори на християните свинете да пасеш! Числото не знаем, защото календар нямаме, месеца е в небето, годината е в книгата, а денят у нас е като при вас, за което цуни по задника нас! Подписали : Кошевия атаман Иван Сирко с цялата запорожска войска.