...още поезия

Тъй като Блага Димитрова е една от любимите ми поетеси, а в Тук не намерих нищо нейно, реших да сложа няколко нейни стихотворения, които са начело в списъка ми с любими творби. Надявам се и Вие да им се насладите, така както го правя аз при всеки нов прочит!



Надеждата

Натрупахме опит
като пелин в пълни бъчви -
шупти ферментирал.
Не вярваме в очевидното.
Не очакваме чудото.
Не отговаряме за думите си.
Не принадлежим на себе си.
Не се захласваме по бъдещето.
Едничката ни надежда:
да продупчим бъчвите,
да изтече пелинът,
да попие в земята опитът,
да станем отново деца.

1986

Търсачи на мечта

Всеки е загубил
някъде по пътя в тъмното
своята мечта
и я търси там,
където сам не е бил никога.

Търси я южнякът
през виелици далеч на север -
там, където слънцето
е мираж непостижим,
жадуван до изгасване.

Севернякът пък я търси
през пустинни пясъци на юг -
там, където слънцето
е жесток ножехвъргач
с нажежени острия.

А пък аз я търся
вътре в собствения юго-север -
в мен, - където слънцето
толкова е голо, беззащитно,
че нищожен гарван
може да го изкъве.

1986

Поемане на дъх

На Валери Петров

Ние по инерция
търсим чистия полъх отвън,
а неговия извор
е вътре в душите ни.

Не задържай въздуха
в себе си, ще те задуши.
дори да са запушени
и ноздрите, и устата.

Издишай го през раните,
през сълзите, през кръвта,
през потта от порите -
солен-сгъстен въздух в стих,
смях,
вик.

И с пълна гръд ще поемеш
високо планински полъх,
иглолистно пречистен
от собствения ти дъх.

1986

От-до

Не знаем отнапред
в какво ще се изметне любовта.

Напразно се стремим
да си я замразим една и съща.

Ако да бе непроменима,
тя нямаше да е горене.

И ни един безсмъртен миг,
ако да би била тя вечност.

Превъплъщавай се, вълнà,
в каквото и на сън ти бръмне.

От пенест смях - до смут,
от пойна птица - до виелица.

На приливи и отливи
от океан - до чаша липов чай.

От на шега - до на верига,
от край - до кръг.

В едно-единствено недей
да се обръщаш - в равнодушие.

Защото няма да си ти любов.

1986

Още за приятелството

Приятелството поставих над всичко.

Браних го с нокти и зъби
от любов, от ревност,
от акулска алчност за собственост.

Браних го от обида, от дребнавост,
от изхабяване, от избор,
от забрани, от себе си.

Браних го от зеницата на окото си,
от подозрителност, от обвинения,
от пиедестал.

Браних приятелството -
тъй многобройното -
от множественост.

Нищо така не съм бранила на света,
както приятелството -
до самоотказ.

Браних го от времето,
от него самото, нехайното,
от взривоопасната му спонтанност.

Браних го най-яростно
от агресията на думите,
от подривната недомлъвка.

Браних го от безоблачност.

А приятелството,
което до днес отбраних,
прихва с бодлив смях:

- Приятелството, драга,
ако го има, ще те обори -
то няма от какво да се брани!

1985

Зазидах се в ровове зад себе си.
Затънах в рохки ями все пред мен.
Забравих, че говорех си със вятъра,
и че люлеех нощите си в светъл сън.
Забравих устрема на птица бяла.
На глътки пия мълчаливата вода,
която тайна е дълбока на жената,
която бях, или която съм сега.
Мен мъртвата вода не ме засища,
но пия я и сухри ми самотната душа.
Със залеза споделям здрачината
и слива раздробения ми ден с нощта.
Вън тъмнината ражда се във пропаст,
а пропастта не пасва никак на небе.
Не ми отива да съм бездна,
ала дори светулка нямам във ръце.
Все мислех, че след страшните тунели
пристига най-лазурна светлина,
ала по-тъмно става в цветните зеници,
нападали във ада на задънената пустота.
А казват, че казани с огън там горели,
да беше тъй, ще имаше поне искра.
Дори по-светло е в пътуващи тунели.
След края им е мъртва тишина.

ИСКАШ ЛИ?



Искаш ли да преброим звездите?
Те са тъй далечни и красиви...
Ще поседнем вечер на открито
в някоя усамотена нива...

Вятърът косите ни ще гони,
тишината бавно ще заспива.
Две тополи ще притискат клони,
плахо в разтревожената нива...

Само по лицата ни открити
ще пламти небето като клада.
Искаш ли да преброим звездите -
всичките звезди,които падат?!

Ако
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!
Ръдиард Киплинг

НАУЧИХ

Току що научих, че прошка се дава
само когато прекрачиш гнева си.
Разбрах, че сълзите не носят забрава,
... че бягаш, когато докоснеш страха си...

Току що научих, че тихата ласка
изгаря по-силно от огън разпален,
че връщаш се там, където си чакан,
че който те съди - не те заслужава...

Току що научих, че полета може
да бъде отсечен със думи-плесници,
че не омразата трябва да те тревожи,
а плахия вопъл на тъжни зеници...

Току що научих, че Рая вълшебен
би се побрал и в една малка стая
- стига да знаеш, че там си потребен,
че там си обичан - стига да знаеш...