ИЗ ПИСМА.....НА ЕДНА ПОГРЕБАНА ОТ МЕН ЛЮБОВ......

Из писма.....на една погребана от мен любов....../2006-7 г./

...не искам да те загубя... НЕ ИСКАМ!!! ОБИЧАМ ТЕ и не мога да опиша с думи колко.. тази сладка болка не ми дава покой.. мятам се като риба на сухо.. мисля само за теб и нищо друго няма значение на този свят... искам да изживея живота си с теб.. Губя представа за добро и за лошо.. Защо Бог ме подлага на това жестоко изпитание?! Нали ме обича?! Нима е греховно това, което изпитвам към теб?! Защо не мога да те имам?! Защо отново съм сам и защо трябва да живея със съзнанието, че теб те има.. че ме обичаш.. и че не мога с нищо да променя съдбата ни?! Защо ми е тази любов?! Не искам повече да ме боли.. кажи ми как да спра тази унищожаваща душата ми болка?! Как да оцелея?! Как да се съхраня?! Не си ли платих вече?! Малко ли беше страданието ми през тези години?! Какъв непростим грях изкупвам?! Къде отиде оптимизма ми? Какво стана с веселото и добро момче?! Как да живея сега без теб?! Откъде да намеря сили за да нося този тежък кръст.. тази нечовешка душевна болка?! Нали си психотерапевт?! ОТГОВОРИ МИ! МОЛЯ ТЕ! ОТКЪДЕ ДА ПОТЪРСЯ ПОМОЩ?!!! Защо ме подлуди и ме захвърли на произвола?! Това ли искаше?! Не можем ли да захвърлим логиката и прагматизма и да изгорим в бушуващия пожар на нашите чувства?! Защо не го правим?! Колко живота живеем.. и как ги живеем?! Искам да горя, а не да тлея.. Нима ти не виждаш разликата между двете? Кога ще живееш своя собствен живот? Как и с кого?! Да не мислиш, че е толкова лесно да намериш човек, с когото да имаш взаимност, който да те обича повече от себе си.. и за когото да си в състояние да влезеш в огъня, ако го поиска от теб?! РАЗБЕРИ НАЙ-ПОСЛЕ!!! ОБИЧАМ ТЕ!!! ОБИЧАМ ТЕ!!! ОБИЧАМ ТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!


Приятели, предизвиквам Ви с публикуването на това писмо!!

Отворете душите си, и споделете за своята единствена, бурна, изпепеляваща любов, която е белязала живота Ви...

Почти месец,и нито един осмелил се да вземе отношение по темата....Жалко,мислех че тук влизат интелигентни и съответно достатъчно разкрепостени хора, които не са само читатели на написаното, но и могат да изразят собствено мнение...явно не е така!

Ако търсиш разкрепостени, за интелигентни не гарантирам си на точното място.
Незнам защо батето досега не се е вписал в темата той е поет по душа?
Вале мемога да разбера едно нещо ,би ли могла да ми помогнеш, писмото от мъж ли е писано или от жена,че има едно малко недуразумение :

Нима ти не виждаш разликата между двете?

"Какво стана с веселото и добро момче?!","Защо отново съм сам..." - лейди,това са цитати от писмото, и би трябвало да ти дадът отговор на въпроса ти... Автора е мъж,при това юрист...Оказва се,че въпреки битуващото мнение за мъжете,че не са твърде романтични и не са склонни да споделят открито чувствата си, не е точно така...или поне не всички са сухари...

Че е писано от мъж е бих казала ясно ,но има нещо збъркано по отношение на лирическия герой.
А по отношение на романтиката ,има много романтични мъже които немогат да пишат стихове,за мен поне това не е критерий за романтика.

Красив роман е любовта,
написан без начало и без край.
Започнеш ли, четеш го цял живот.

Не си ли чел ти досега,
любими мой ти тоз роман,
в сърцето си не го чувстваш ти?

Не си ли плакал ти,
когато люлякът цъфти?
Не си ли чакал ти
да дойдат по-щастливи дни?

Красив роман е любовта,
написан без начало и без край.
Започнеш ли, четеш го цял живот.

Никъде не става въпрос за стихове, нито за това, че романтични са тези мъже, които могат да пишат поезия...И ми е интересно кое му е сбърканото на лирическия герой...

Дали пък не се познаваме повече, отколкото е необходимо, за да можем без да се срамуваме да открием душите си, та затова не върви темата. Същите, а и други подобни в писмото въпроси съм си задавал преди 30 години. Сега смятам, че съм улегнал и проблемите са ми от друг характер.

Амин....Админа се произнесе!

Бате кажи си проблемите ,може пък темата да продължи .........

Вале как да не е збъркан лирическия герой,нали е влюбен